Евстатий Янков постъпва на свои разноски в Бачковското свещеническо училище през есента на 1912 г. На 11 януари 1915 г. е ръкоположен за свещеник от Пловдивския митрополит Максим и въдворен в Чепеларе. С високо съзнание, че свещеничеството е призвание, той започва своето служение. Сърцата на селяните печели с милосърдието си.

След политическата промяна през 1944 г. положението в Църквата се усложнява много. Когато преподаването на Закон Божи е окончателно отменено в училищата, в Министерството на образованието пристига протестно писмо от Чепеларската гимназия, подписано от всички преподаватели начело с директора. Това е свързано с възпитанието на отец Евстатий. Затова става неудобен Започват често да го привикат в общината.

На 12 април 1952 г. е извикан на свещеническа конференция в Асеновград. На автогарата е прибран от двама цивилни милиционери и откаран в затвора. Там е пребит почти до смърт. Завръща се, едва стоейки на крака. Въпреки това продължава да служи. Непрекъснато плаче, защото болките му са толкова големи, че всеки миг може да падне. По време на Страстната седмица изнася отново богослужение. На Великата сряда не е с състояние повече да служи. Откарват го в болница в Пловдив. При спешната операция на Велики четвъртък се вижда, че бъбреците му са разкъсани от побоя. Лекарите не вярват, че ще излезе от упойката, но той успява да седне на леглото и с часове да говори на болните за Тайната вечеря и кръстния подвиг на Спасителя. Идва дванадесетият час на Пасхалната нощ. Отец Евстатий с последни сили казва: „Христос Воскресе“ и издъхва. Моментално болничната стая се изпълва с необикновена светлина и благоухание, за което свидетелстват всички присъстващи.

Цяло Чепеларе със запалени свещи, пеейки през сълзи Пасхалния канон, посреща линейката на два километра извън селото. Духовните му чеда понасят на ръце ковчега на любимия пастир. Опелото извършват 40 свещеници. В „Светата Родопа“ бият всички камбани.