Кирил (Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип), княз Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 – 2 февруари 1945 г.) е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г. и регент на Царство България от септември 1943 г. до септември 1944 г.

Завършва Военното училище в София и участва като офицер за свръзки в Балканските (1912-1913) и Първата световна война (1915 – 1918). За участието си във войните е награден с орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; генерал-лейтенант от българската царска армия (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен адмирал от Германската имперска флота (1917).

След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. заминава с баща си в град Кобург, Германия. Завръща се в България през 1926 г. След смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за регент от 25-то Народно събрание, заедно с проф. Богдан Филов и ген.-лейт. Никола Михов.

Още на 10 септември 1944 г., ден след Деветосептемврийския преврат, е освободен като регент, арестуван е и заедно с още 10 висши държавници и висши ръководители на българската армия са откарани в Москва, където са подложени на разпити. Групата с княз Кирил е върната в София след повече от три месеца, на 3 януари 1945 г. за организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който е подсъдим и осъден на смърт.

Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където княз Кирил е разстрелян заедно с другите двама бивши регенти, 8 царски съветници, 22 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и зарита със сгурия.