line head

Кирил Преславски

Кирил Преславски
17 ноември 1895 г.
гр. София.
гр. София.
Царско семейство.
Завършва Военното на Негово Величество училище в София. През 20-те години на ХХ век следва агрономия в Прага.
Неженен.
Регент.
На 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за регент от 25-то Народно събрание, длъжност която изпълнява до съветската окупация на Царство България през есента на 1944 г.
Царска династия.
49 години.
София, 10 септември 1944 г.
Москва, СССР.
НКВД.
Първи върховен състав на „народния съд”.
Осъден на смърт, заплащане на 5 млн. лв. глоба и присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот.

Кирил (Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип), княз Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 – 2 февруари 1945 г.) е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г. и регент на Царство България от септември 1943 г. до септември 1944 г.

gallery 118 021

Завършва Военното училище в София и участва като офицер за свръзки в Балканските (1912-1913) и Първата световна война (1915 – 1918). За участието си във войните е награден с орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; генерал-лейтенант от българската царска армия (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен адмирал от Германската имперска флота (1917).

След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. заминава с баща си в град Кобург, Германия. Завръща се в България през 1926 г. След смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за регент от 25-то Народно събрание, заедно с проф. Богдан Филов и ген.-лейт. Никола Михов.

regenti 1943 50g batenberg

Още на 10 септември 1944 г., ден след Деветосептемврийския преврат, е освободен като регент, арестуван е и заедно с още 10 висши държавници и висши ръководители на българската армия са откарани в Москва, където са подложени на разпити. Групата с княз Кирил е върната в София след повече от три месеца, на 3 януари 1945 г. за организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който е подсъдим и осъден на смърт.

Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където княз Кирил е разстрелян заедно с другите двама бивши регенти, 8 царски съветници, 22 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и зарита със сгурия.

През 1996 г. състав на Върховния съд отменя като незаконосъобразна присъдата, издадена от Първи върховен състав на „народния съд”, с която княз Кирил е осъден на смърт през 1945 г.
1. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 10-11, присъда на Първи върховен състав на „народния съд”.
2. АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф.1, оп.1, а.е.111, л.1, акт за предаване на министъра на вътрешните работи на задържаните от съветското военно командване на Кирил Преславски, Богдан Филов, Никола Михов, Добри Божилов, Константин Муравиев, Петър Габровски, Димитър Василев, Димитър Шишманов, Първан Драганов, Хаджипетков и Константин Лукаш (на руски език) от 3 януари 1945 г.
3. Блог „Един завет” (edinzavet.wordpress.com).
princekyrilofbulgaria
Н. В. Княз Кирил Преславски, принц Сакс-Кобург-Гота, херцог Саксонски (1895-1945), портрет от 30-те години на ХХ век | Източник: bg.wikipedia.org.
dok-1dok-2dok-3
Документ №1: Акт (на руски език) за предаването от съветска страна на задържаните над три месеца в Москва бивши регенти и държавни и военни лица, сред които и княз Кирил | Източник: comdos. Документ №2: Страници от присъдата на Първи върховен състав на „народния съд”, с която Княз Кирил е осъден на смърт | Източник: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА.