Богдан Филов е учен и политик, професор, археолог със съществен принос в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Министър-председател (1941-1943), регент (9 септември 1943 – 7 септември 1944 г.).

Роден е в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер, съратник на Христо Ботев. Завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900). Следва в Германия класическа филология във Вюрцбург, Германия (1901) и Лайпциг (1902-1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906). Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим (1907-1909).

Работи в Народния археологически музей в София (1906) и поставя началото на методични археологически разкопки в България. По време на Балканската (1912-1913) Богдан Филов е натоварен от Министерството на народното просвещение да открива, описва и събира археологически и етнографски старини в Одринско. По време на Първата световна война (1915-1918) е назначен като археолог на Първа отделна армия и заедно с други изтъкнати български учени изпълнява задачата да извърши цялостно проучване на освободените земи в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието. Целта е спасяването на български паметници на културата, като в резултат на тази дейност са спасените над 400 български старини с важно значение за историята на България.

Богдан Филов е професор по археология (1920-1944), декан на Историко-филологическия факултет (1924-1925), Ректор на Софийския университет (1931-1932). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1921-1929), Редовен член на БАН (1929) и председател на академията (1937-1944). Председател на Българския Пен клуб (1928).

Избран е министър на просвещението в правителствата на Георги Кьосеиванов (1938-1940).

Избран е за министър-председател от 15 февруари 1940 г., като продължава да е и министър на просвещението (до 1942 г.) и оглавява кабинета до 9 септември 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избран за един от тримата регенти. В периода 1942-1943 г. съвместява и поста министър на външните работи и изповеданията.

В качеството си на министър-председател Богдан Филов е вносител на Закона за защита на нацията от декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Създадено е Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. По време на оглавяваното от него правителство в Германия са депортирани над 11 000 евреи от освободените области Македония и Западна Тракия, където германското командване поставя българска администрация. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.

На 1 март 1941 г. в двореца „Белведере” във Виена, в качеството си като министър-председател, подписва договора за присъединяване на Царство България към Тристранния пакт, с което страната става съюзник на нацистка Германия, въпреки че не изпраща войски на източния фронт. Присъединяването става, след като дотогава цар Борис III успява да държи България в неутрална позиция, но немските войски вече са на река Дунав и са в готовност да навлязат в България – или като противници, или като съюзници.

На 13 декември 1941 г. под натиска на нацистка Германия правителството на Богдан Филов обявява т.нар. Символична война на Великобритания и САЩ, след като предния ден Великобритания е обявила война на България. Въпреки че България не води реални бойни действия срещу Съюзниците София и други градове в страната понасят тежки бомбардировки на англо-американските сили, в резултат на които българските жертви са близо 9000 души, от които около 4200 са убити, а останалите – ранени. От бомбардировките са разрушени или поразени редица хуманитарни, културни и духовни обекти в столицата и други български градове.

Регент е до 7 септември 1944 г., когато подава оставка. След Деветосептемврийския преврат е арестуван и изпратен в СССР заедно с останалите двама бивши регенти и група от други висши политически лица и военни, където са подложени на разпити. Групата е върната в София след повече от три месеца, на 3 януари 1945 г. за организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който Богдан Филов е подсъдим и осъден на смърт. Пред съда отрича да е виновен за следваната политика.

Издадената смъртна присъдата не подлежи на обжалване и е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Филов е разстрелян заедно с другите двама бивши регенти и осъдените също на смърт 8 царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.