Никола Михайлов Михов
Никола Михов завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканската война (1912-1913) командва батарея в 5-и артилерийски полк, която взима участие в атаката на Одрин. През Първата световна война (1915-1918) участва с 15-и артелирийски полк в превземането на Тутракан, а от 1917 г. командва I-во конноартилерийско отделение.
След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 г. е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-та армия в Македония, а през 1941-1942 г. – 1-ва армия в София. Назначен е за военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942-1943). На 9 септември 1943 г. е избран за регент, заедно с Филов и княз Кирил Преславски.
След 9 септември 1944 г. ген. Никола Михов е отстранен от този пост, арестуван е и изпратен заедно с другите регенти и група бивши министри и военни лица в СССР. Групата е върната в България в началото на януари 1945 г. и предадена за съдене от „народния съд”. Ген. Михов е осъден на смърт без право на обжалване.
Присъдата е изпълнена в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където ген. Михов е разстрелян заедно с другите двама бивши регенти, 8 царски съветници, 22 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и зарити със сгурия.
1. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 1 л. 10-11 и 78, архив на Първи върховен състав на „народния съд”.
2. АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф.1, оп.1, а.е.111, л.1, акт за предаване на министъра на вътрешните работи на задържаните от съветското военно командване на Кирил Преславски, Богдан Филов, Никола Михов, Добри Божилов, Константин Муравиев, Петър Габровски, Димитър Василев, Димитър Шишманов, Първан Драганов, Хаджипетков и Константин Лукаш (на руски език) от 3 януари 1945 г.
3. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 295-296.
