Никола Михов завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканската война (1912-1913) командва батарея в 5-и артилерийски полк, която взима участие в атаката на Одрин. През Първата световна война (1915-1918) участва с 15-и артелирийски полк в превземането на Тутракан, а от 1917 г. командва I-во конноартилерийско отделение.

След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 г. е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-та армия в Македония, а през 1941-1942 г. – 1-ва армия в София. Назначен е за военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942-1943). На 9 септември 1943 г. е избран за регент, заедно с Филов и княз Кирил Преславски.

След 9 септември 1944 г. ген. Никола Михов е отстранен от този пост, арестуван е и изпратен заедно с другите регенти и група бивши министри и военни лица в СССР. Групата е върната в България в началото на януари 1945 г. и предадена за съдене от „народния съд”. Ген. Михов е осъден на смърт без право на обжалване.

Присъдата е изпълнена в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където ген. Михов е разстрелян заедно с другите двама бивши регенти, 8 царски съветници, 22 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и зарити със сгурия.