Иван Иванов Багрянов
Иван Иванов Багрянов
7 октомври 1981 г.
с. Воден, област Разград (заличено през 1978 г.).
Висше.
Политик.
Министър-председател (1 юни 1944 – 2 септември 1944 г.).
53 години.
Първи върховен състав на „народния съд”.
Осъден на смърт, заплащане на 5 млн. лв. глоба и присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот.
Иван Багрянов завършва Военното училище в София. Участва в Балканските войни в състава на 1-ви артилерийски полк. Служи в щаба на 5-а артилерийска бригада. През Първата световна война командва батарея в 11-и артилерийски полк, по-късно е адютант на цар Фердинанд. През 1919 г. се уволнява с чин майор. През следващите години влиза в най-близкото обкръжение на цар Борис III и до 1925 г. е негов флигеладютант и остава близък с него до смъртта му. В близки отношения е с княгиня Евдокия, но поради несъгласие на цар Фердинанд бракът между двамата не се осъществява.
Следва право в Софийския университет (1919-1923) и агрономство в Лайпциг, Германия (1922). Създава едно от първите научно организирани земеделски стопанства в България – Махзар паша край Разград. От 1938 до 1944 г. е председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги.
Връща се в политическия живот през 1938 г. Народен представител е в 24-то Народно събрание (1938-1939). Министър на земеделието и държавните имоти в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (1938) и в първото правителство на Богдан Филов (1938-1941).
На 1 юни 1944 г. е избран за министър-председател. Още преди да се съгласи да състави правителство, Иван Багрянов преговаря с БРП (к) чрез партийния деец д-р Иван Пашов. Комунистите приемат предложената от него умерена формула за излизане на България от войната при спазване на „пълен неутралитет”, за да не се даде повод на Германия да окупира България, и му обещават поддръжка. Багрянов роди разговори и с представители на съветското посолство в София, които одобряват неговите намерения и приемането на поста. С тях е съгласуван и състава на бъдещото правителство.
Вече като министър-председател Иван Багрянов изпълнява обещанията си, дадени на БРП, че борбата с партизаните ще бъде възложена отново на жандармерията, а не на войската като за целта е прието постановление на Министерския съвет от 14 юни 1944 г. С друга заповед от 26 юни 1944 г. се нарежда да се прекратят произволът и репресиите в партизанските райони и срещу тях да се стреля само в сражение. На 30 август 1944 г. кабинетът на Багрянов оповестява взетото си решение за отменяна на всички постановления по Закона за защита на нацията, третиращ положението на лицата от еврейски произход от 1942 г.
Основната задача на правителството му е да се удържи натиска от страна на Германия за прякото участие на България във военните действия и да не се допусне окупиране на българските територии от руската армия. За да избегне тази опасност, кабинетът започва преговори за сключване на примирие с Англия и САЩ. В Кайро на среща с официални представители на двете страни е изпратен бившият председател на Народното събрание – англофилът Стойчо Мошанов. От започналите преговори става ясно, че съюзниците са разпределили Балканите на сфери на влияние и България е обещана на СССР. Примирие със САЩ и Англия може да се сключи или при безусловната капитулация на страната, или при териториални отстъпки на Гърция.
Отделно от това през август 1944 г. Сталин вече планира окупирането на Царство България от армиите на 3-ти Украински фронт. Също така по указания на Москва Георги Димитров критикува ЦК на БРП (к), че се е поддал на „заблудите” на правителството на Багрянов и трябва да преустанови контактите си с него, в резултат на което ЦК на БРП (к) издава директива за активизиране на въоръжената борба и сваляне правителството.
На 26 август 1944 г. кабинетът обявява, че Царство България ще спазва пълен неутралитет спрямо воюващите страни. На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля от поста министър-председател, за да бъде съставено ново правителство от опозицията като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.
След 9 септември 1944 г. Иван Багрянов е арестуван и е един от подсъдимите бивши премиери, осъдени от Първи върховен състав на „народния съд” на смърт. Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Иван Багрянов е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 22 министри от неговия кабинет, както и тези на Богдан Филов и Добри Божилов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
Следва право в Софийския университет (1919-1923) и агрономство в Лайпциг, Германия (1922). Създава едно от първите научно организирани земеделски стопанства в България – Махзар паша край Разград. От 1938 до 1944 г. е председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги.
Връща се в политическия живот през 1938 г. Народен представител е в 24-то Народно събрание (1938-1939). Министър на земеделието и държавните имоти в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (1938) и в първото правителство на Богдан Филов (1938-1941).
На 1 юни 1944 г. е избран за министър-председател. Още преди да се съгласи да състави правителство, Иван Багрянов преговаря с БРП (к) чрез партийния деец д-р Иван Пашов. Комунистите приемат предложената от него умерена формула за излизане на България от войната при спазване на „пълен неутралитет”, за да не се даде повод на Германия да окупира България, и му обещават поддръжка. Багрянов роди разговори и с представители на съветското посолство в София, които одобряват неговите намерения и приемането на поста. С тях е съгласуван и състава на бъдещото правителство.
Вече като министър-председател Иван Багрянов изпълнява обещанията си, дадени на БРП, че борбата с партизаните ще бъде възложена отново на жандармерията, а не на войската като за целта е прието постановление на Министерския съвет от 14 юни 1944 г. С друга заповед от 26 юни 1944 г. се нарежда да се прекратят произволът и репресиите в партизанските райони и срещу тях да се стреля само в сражение. На 30 август 1944 г. кабинетът на Багрянов оповестява взетото си решение за отменяна на всички постановления по Закона за защита на нацията, третиращ положението на лицата от еврейски произход от 1942 г.
Основната задача на правителството му е да се удържи натиска от страна на Германия за прякото участие на България във военните действия и да не се допусне окупиране на българските територии от руската армия. За да избегне тази опасност, кабинетът започва преговори за сключване на примирие с Англия и САЩ. В Кайро на среща с официални представители на двете страни е изпратен бившият председател на Народното събрание – англофилът Стойчо Мошанов. От започналите преговори става ясно, че съюзниците са разпределили Балканите на сфери на влияние и България е обещана на СССР. Примирие със САЩ и Англия може да се сключи или при безусловната капитулация на страната, или при териториални отстъпки на Гърция.
Отделно от това през август 1944 г. Сталин вече планира окупирането на Царство България от армиите на 3-ти Украински фронт. Също така по указания на Москва Георги Димитров критикува ЦК на БРП (к), че се е поддал на „заблудите” на правителството на Багрянов и трябва да преустанови контактите си с него, в резултат на което ЦК на БРП (к) издава директива за активизиране на въоръжената борба и сваляне правителството.
На 26 август 1944 г. кабинетът обявява, че Царство България ще спазва пълен неутралитет спрямо воюващите страни. На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля от поста министър-председател, за да бъде съставено ново правителство от опозицията като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.
След 9 септември 1944 г. Иван Багрянов е арестуван и е един от подсъдимите бивши премиери, осъдени от Първи върховен състав на „народния съд” на смърт. Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Иван Багрянов е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 22 министри от неговия кабинет, както и тези на Богдан Филов и Добри Божилов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
През 1996 г. състав на Върховния съд отменя като незаконосъобразна присъдата, издадена от Първи върховен състав на „народния съд”, с която през 1945 г. Иван Багрянов е осъден на смърт.
1. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 10-11, архив на Първи върховен състав на „народния съд”.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 41-42.
3. Поля Мешкова, Диню Шарланов, „Българската гилотина” – тайните механизми на народният съд, изд. Агенция „Демокрация”, 1994 г., с. 97-99.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 41-42.
3. Поля Мешкова, Диню Шарланов, „Българската гилотина” – тайните механизми на народният съд, изд. Агенция „Демокрация”, 1994 г., с. 97-99.
Иван Багрянов | Източник: Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”.
Страници от присъдата на Първи върховен състав на „народния съд”, с която Иван Багрянов е осъден на смърт | Източник: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА.
