Петър Димитров Габровски
Петър Димитров Габровски
9 юли 1898 г.
гр. Разград.
гр. София.
Висше.
Женен.
Адвокат.
Министър на вътрешните работи (1940-1943).
Висш адвокатски съвет.
46 години.
Москва, СССР.
НКВД.
Първи върховен състав на „народния съд”.
Осъден на смърт, заплащане на 5 млн. лв. глоба и присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот.
Роден в Разград Петър Габровски е израства в Търново. През 1917 година завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война (1915-1918) като взводен командир. След войната завършва право в Софийския университет (1923) и специализира във Виенския университет (1924). Работи като адвокат в София. Член е на Висшия адвокатски съвет и на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати. През 1936 г. Габровски е един от основателите и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредък на българщината, която по-късно напуска.
Петър Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (1939-1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (15 февруари 1940 – 14 септември 1943 г.).
След 9 септември 1944 г. Габровски е арестуван и изпратен в СССР заедно с тримата бивши регенти и група от други висши политически лица и военни, където са подложени на разпити. Групата е върната в София след повече от три месеца, на 3 януари 1945 г. за организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който Петър Габровски е един от подсъдимите бивши министри и е осъден на смърт.
Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Петър Габровски е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 21 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
Петър Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (1939-1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (15 февруари 1940 – 14 септември 1943 г.).
След 9 септември 1944 г. Габровски е арестуван и изпратен в СССР заедно с тримата бивши регенти и група от други висши политически лица и военни, където са подложени на разпити. Групата е върната в София след повече от три месеца, на 3 януари 1945 г. за организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който Петър Габровски е един от подсъдимите бивши министри и е осъден на смърт.
Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Петър Габровски е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 21 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
През 1996 г. състав на Върховния съд отменя като незаконосъобразна присъдата, издадена от Първи върховен състав на „народния съд”, с която през 1945 г. Петър Габровски е осъден на смърт.
1. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 10-11, присъда на Първи върховен състав на „народния съд”.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 103.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 103.
Петър Габровски по време на „народния съд” | Снимка: Държавна агенция „Архиви”.
Документ №1: Акт (на руски език) за предаването от съветска страна на задържаните над три месеца в Москва бивши регенти и държавни и военни лица, сред които и Петър Габровски | Източник: comdos. Документ №2: Страници от присъдата на Първи върховен състав на „народния съд”, с която Петър Габровски е осъден на смърт | Източник: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА.
