Васил Николов Митаков
Васил Николов Митаков
10 юли 1881 г.
село Долно Камарци, област София.
гр. София.
Висше.
Женен.
Юрист.
Министър на правосъдието (1939-1942).
63 години.
Първи върховен състав на „народния съд”.
Осъден на смърт, заплащане на 5 млн. лв. глоба и присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот.
Васил Митаков е юрист и политик, министър на правосъдието в периода 1939-1942 г. в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов. Завършва Първа мъжка гимназия в София, а след това право в Софийския университет. След отслужване на военната си служба става адвокат в Новоселци, община Видин. По-късно се премества в Созопол като съдия. Две години е съдия и член на окръжния съд в Бургас., а след това е член на софийския съд.
През Балканските войни (1912-1913) е мобилизиран като запасен подпоручик в 1-ва дивизия, 1-ва бригада, 1-ви пехотен полк, 2-ра дружина, 8-ма рота, 2-ри взвод, на който е командир. Участва в битките при Чаталджа, Селиолу, Одрин, Пирот, Бубляк, Триножник. През 1913 г. е назначен за следовател към 5-ти следствен участък в София. През Първата световна война (1915-1918) е втори военнополеви следовател. Участва като следовател в делото за Радомирската република. След войната е назначен за съдия във Върховния касационен съд. Член е на Третия държавен съд, който съди министрите от кабинета на Васил Радославов, началник на Гражданското отделение (1923-1925) и Кодификационната комисия (1931-1935) към министерството на правосъдието. От 1939 до 1942 г. е министър на правосъдието в последното правителство на Кьосеиванов и първото правителство на Филов.
След 9 септември 1944 г. Васил Митаков е привлечен като подсъдим към организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който е осъден на смърт. Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Митаков е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 21 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
През Балканските войни (1912-1913) е мобилизиран като запасен подпоручик в 1-ва дивизия, 1-ва бригада, 1-ви пехотен полк, 2-ра дружина, 8-ма рота, 2-ри взвод, на който е командир. Участва в битките при Чаталджа, Селиолу, Одрин, Пирот, Бубляк, Триножник. През 1913 г. е назначен за следовател към 5-ти следствен участък в София. През Първата световна война (1915-1918) е втори военнополеви следовател. Участва като следовател в делото за Радомирската република. След войната е назначен за съдия във Върховния касационен съд. Член е на Третия държавен съд, който съди министрите от кабинета на Васил Радославов, началник на Гражданското отделение (1923-1925) и Кодификационната комисия (1931-1935) към министерството на правосъдието. От 1939 до 1942 г. е министър на правосъдието в последното правителство на Кьосеиванов и първото правителство на Филов.
След 9 септември 1944 г. Васил Митаков е привлечен като подсъдим към организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който е осъден на смърт. Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Митаков е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 21 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
През 1996 г. състав на Върховния съд отменя като незаконосъобразна присъдата, издадена от Първи върховен състав на „народния съд”, с която през 1945 г. Васил Митаков е осъден на смърт.
Виж още за Васил Митаков в издадения посмъртно негов дневник – „Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов“, изд. „Труд”, 2001 г.
Виж още за Васил Митаков в издадения посмъртно негов дневник – „Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов“, изд. „Труд”, 2001 г.
1. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 1 и 14, л. 10-11 и 185, архив на Първи върховен състав на „народния съд”.
2. „Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов“, изд. „Труд”, 2001 г., с 10, 30.
3. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 290.
2. „Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов“, изд. „Труд”, 2001 г., с 10, 30.
3. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 290.
Васил Митаков | Снимка: Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”.
Страници от присъдата на Първи върховен състав на „народния съд”, с която Васил Митаков е осъден на смърт | Източник: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА.
