Борис Иванов Йоцов
Борис Иванов Йоцов
21 февруари 1894 г.
гр. Враца.
гр. София.
Висше.
Женен (с две деца).
Професор в университета.
Министър на народното просвещение (1942-1944).
50 години.
Първи върховен състав на „народния съд”.
Осъден на смърт, заплащането на 5 млн. лв. глоба и присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот.
Проф. Борис Йоцов е български славист и политик. Завършва славянска филология (1813-1916) и право (1918-1920) в Софийския университет. Работи като гимназиален учител (1920-1923). Специализира славянска филология в Прага (1923-1925) и във Варшава и Виена (1926-1927). Професор в Софийския университет (1935). Декан на Историко-филологическия факултет (1935-1936). Дописен член на БАН и на Славянския институт в Прага. Директор на Народния театър в София (1936-1937). Главен секретар на Министерството на народното просвещение (1940-1942).
Назначен е за министър на народното просвещение от 11 април 1942 г. във второто правителството на Богдан Филов и в правителството на Добри Божилов до 1 юни 1944 г.
След 9 септември 1944 г. проф. Борис Йоцов е арестуван и е един от подсъдимите бивши министри, осъдени на смърт от Първи върховен състав на „народния съд”. Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Борис Йоцов е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 21 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
Назначен е за министър на народното просвещение от 11 април 1942 г. във второто правителството на Богдан Филов и в правителството на Добри Божилов до 1 юни 1944 г.
След 9 септември 1944 г. проф. Борис Йоцов е арестуван и е един от подсъдимите бивши министри, осъдени на смърт от Първи върховен състав на „народния съд”. Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Борис Йоцов е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 21 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
През 1996 г. състав на Върховния съд отменя като незаконосъобразна присъдата, издадена от Първи върховен състав на „народния съд”, с която през 1945 г. Борис Йоцов е осъден на смърт.
1. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 1 и 16, л. 10, 12 и 266, архив на Първи върховен състав на „народния съд”.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 209.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 209.
Проф. Борис Йоцов | Снимка: Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”.
Страници от присъдата на Първи върховен състав на „народния съд”, с която проф. Борис Йоцов е осъден на смърт | Източник: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА.
