Косьо Крумов Владев
Косьо Крумов Владев
2 април 1913 г.
гр. Казанлък.
гр. Бургас.
Семейство на учители.
Висше икономическо.
Женен (с две деца).
Полицай.
Групов началник в Областно полицейско управление – Бургас.
Безпартиен.
32 години.
Втори състав на „народния съд” в Бургас на 4 февруари 1945 г.
Осъден на смърт чрез разстрел и глоба в размер на 5 млн. лева в ползва на държавното съкровище и конфискация на всички движими и недвижими имоти. Присъдата е изпълнена на 5 февруари 1945 г. в Бургас.
В своите спомени съпругата на Косьо Владев Минка Владева описва свиждането си преди изпълнението на смъртната присъда през февруари 1945 г.:
„Заведох децата за последно „Сбогом” с татко им. Емилия беше на 5 години, а Крум на една година и 6 месеца. Баща им зад решетките си свали брачната халка и ми я подава. Децата посягат през решетката да стиснат ръката на татко. Взехме пръстена с плач и свършиха минутите за сбогом.”
Минка Владева е малтретирана, арестувана и осъдена на 3 години затвор, които излежава в Сливенския затвор. По това време за двете ѝ деца се грижи единствено баба им.
Емилия Владева, дъщеря на Косьо Владев, пише в спомените си:
„Тъй като „народният съд” осъди баща ни на смърт (първо убит, после осъден) присъдата беше изпълнена в незнаен ден и час и то набързо. Без да се знае къде е гробът му. И се започна едно ходене по гробища, едно ровене, където кажат, че има общ гроб (защото те бяха много осъдени) и сега сякаш виждам тези жени, целите в черно, виещи и търсещи мъжете си!”
Тя посочва, че с брат ѝ не са имали детство, а животът им е преминавал под знака на физическото оцеляване благодарение на грижите на баба им и стремеж да бъдат незабележими, за да „не разберат кои сме”. Когато е абитуриентка майка ѝ е в затвора в Сливен. През 60-те години се връщат в Бургас с намерение да живеят там, но са изгонени с брат ѝ от милицията с обяснението, че не могат да останат, поради което се принуждават да се върнат в Казанлък.
На Крум Владев му е забранено да работи като учител в Казанлък, а само в селата. Неговият син отслужва военната си служба като трудовак заради дядо си.
„Заведох децата за последно „Сбогом” с татко им. Емилия беше на 5 години, а Крум на една година и 6 месеца. Баща им зад решетките си свали брачната халка и ми я подава. Децата посягат през решетката да стиснат ръката на татко. Взехме пръстена с плач и свършиха минутите за сбогом.”
Минка Владева е малтретирана, арестувана и осъдена на 3 години затвор, които излежава в Сливенския затвор. По това време за двете ѝ деца се грижи единствено баба им.
Емилия Владева, дъщеря на Косьо Владев, пише в спомените си:
„Тъй като „народният съд” осъди баща ни на смърт (първо убит, после осъден) присъдата беше изпълнена в незнаен ден и час и то набързо. Без да се знае къде е гробът му. И се започна едно ходене по гробища, едно ровене, където кажат, че има общ гроб (защото те бяха много осъдени) и сега сякаш виждам тези жени, целите в черно, виещи и търсещи мъжете си!”
Тя посочва, че с брат ѝ не са имали детство, а животът им е преминавал под знака на физическото оцеляване благодарение на грижите на баба им и стремеж да бъдат незабележими, за да „не разберат кои сме”. Когато е абитуриентка майка ѝ е в затвора в Сливен. През 60-те години се връщат в Бургас с намерение да живеят там, но са изгонени с брат ѝ от милицията с обяснението, че не могат да останат, поради което се принуждават да се върнат в Казанлък.
На Крум Владев му е забранено да работи като учител в Казанлък, а само в селата. Неговият син отслужва военната си служба като трудовак заради дядо си.
1. Информация, документи и снимки, предоставена от Крум Владев, син на Косьо Владев, за сайта pametbg.com.
2. Минка Владева, „Мигове от моя живот” – спомени, самиздат, 2012 г.
2. Минка Владева, „Мигове от моя живот” – спомени, самиздат, 2012 г.
Косьо Владев | Снимка: Личен архив на Крум Владев, син на Косьо Владев.