Кръстьо Хаджииванов е поет, роден в село Капатово до Мелник, убит от засада на българо-гърцката границата на 27 юни 1952 г. В рода му прадядо му е възрожденският свещеник Лазар Аврамов Дамов, а дядо Хаджи Иван – селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Започва да пише стихове от шестгодишна възраст. В краткия си живот написва над 100 стихотворения, 9 поеми и един незавършен роман.

Става партизанин в края на август 1944 г., като по това време се намира на територията на Гърция. Отрицанието му на болшевизма и Тито-Сталинската политика на БКП в родния край е главният повод за преследването му от комунистическия режим след 9 септември 1944 г.

На неколкократните предложения да учи в Москва и да служи на диктатурата заявява: „Аз искам да уча в Париж, не в Москва, защото е много близо до Сибир. Ода за Сталин няма да напиша, защото той е по-голям кръволок и от Хитлер” (гр. Серес, октомври 1944г.). А по-късно потвърждава: „Не разбрахте ли, че аз никога няма да стана слуга и палач на никоя диктатура, и най-малко на сталинската” (гр. Св. Врач, март 1945 г.).

Арестуван е, а след това като трудовак е изпратен му в урановите мини в село Сеславци към Бухово (1950 г.). Бяга от там през пролетта на 1951 г. и е в нелегалност до лятото на 1952 г., когато на 27 юни е убит от засада на българо-гръцката граница. Обявен е от режима за диверсант, а гробът му остава в неизвестност.

Поезията му, писана до март 1950 г., е разпространявана от българската политическа емиграция в Европа, Америка, Нова Зеландия и Австралия.

Първата негова стихосбирка, издадена след промените, е в Чехословакия – брошурата „Стихотворения и поеми” (1990) с помощта на активисти на „нежната революция”. Книгата „Пламъци на любовта към свободата” е издадена през 2004 г. от Инициативен комитет на българи и словаци и с финансова помощ на правителството на Словакия. През 2006 г. е публикуван том с избрана поезия и проза, озаглавен „Орлови песни за свободата”.