Данаил Азманов завършва Пловдивската духовна семинария, след което работи като учител в продължение на три години от 1922 г. Старозагорският митрополит Павел го ръкополага за свещеник на 6 януари 1927 г. Служението си започва като енорийски свещеник при храм „Св. Параскева“ в Нова Загора. Има голям авторитет между гражданството. Пастирското му служение е на голяма висота. Избран е за архиерейски наместник на Нова Загора. След 9 септември 1944 г. е арестуван. „Народният съд” го осъжда на смърт по обвинение, че „от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. прави доноси и пропаганда в полза на Германия, против интересите на българския народ“. С присъда № 1 по наказателно дело № 34, по която и отец Данаил е подсъдим, на смърт на осъдени общо 27 души от Новозагорско. Смъртната присъда е изпълнена още същия ден.