Стефан Урумов завършва Пловдивската духовна семинария през 1931 г. Известно време работи като секретар-бирник в село Радево и като секретар на общините в селата Омарчево и Стоил войвода, Сливенско. Ръкоположен е за свещеник от Старозагорския митрополит Павел на 25 юли 1937 г. в храм „Св. Пантелеймон“ в село Горно Паничерево (днес село Ягода), област Стара Загора. Назначен е за енорийски свещеник в село Загорци. Пастирските си задължения изпълнява усърдно повече от седем години. С голям авторитет и висока духовна култура, той е един от видните представители на интелигенцията в селото.

По тази причина става неудобен на новата власт, която си поставя за цел да унищожи духовността, несъответстваща на нейната идеология. Непосредствено след 9 септември 1944 г. е задържан. Подложен на мъчения и унижения. Обвинен е по „народния съд". Делото му се гледа през периода от 25 февруари до 15 март 1945 г. Получава смътна присъда №1 по наказателно дело № 34.

Пред своите обвинители отец Стефан обяснява, че като духовно лице никога не се  меси в политическия живот, както изисква църковния канон. Никога не прави доноси на властта, което е под достойнството на свещенослужителя.