line head

Вангел Симов Разумов (Неврокопски митрополит Борис)

Вангел Симов Разумов (Неврокопски митрополит Борис)
8 ноември 1888 г.
село Гявато, Битолско, Македония.
гр. Гоце Делчев, област Благоевград.
Селски.
Висше духовно.
Неженен.
Свещеник.
Митрополит.
60 години.
Вангел Разумов завършва гимназията „Д-р Петър Берон“ в Солун през 1904 г. След това завършва Цариградската духовна семинария. Учи в Унгария, завършва в Австрия философия. Българският Екзарх Йосиф го ръкополага в монашество. Качествата си на строг духовник проявява и като протосингел на светата Софийска митрополия. Също така е и ректор на Софийската духовна семинария. През 1931 г. е възведен в епископски сан под името Стобийски. От 28 ноември 1931 г. е главен секретар на Светия синод, на който пост остава до 17 март 1935 г., когато е избран за неврокопски митрополит под името Борис.

Владее църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски езици дядо Борис  следял в оригинал световната богословска и философска мисъл. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия в Йерусалим по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия (преговорите приключват успешно едва на 22 февруари 1945 г.).

Борис Неврокопски е наричан е „съвестта на Българската православна църква”. Въпреки опасностите за църковните служители той не остава равнодушен към репресиите срещу свещениците, предприети от Отечественофронтовската власт след 9 септември 1944 г. На 29 септември 1948 г. той изпраща протестно писмо до Светия синод срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия. Навсякъде, където отива, говори без страх, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз. Разказва на миряните за сталинистките репресии срещу духовенството и вдъхва кураж на вярващите.

Заради действията и думите му Борис Неврокопски е обявен публично за „враг №1” на „народната власт“ от Окръжният комитет на БКП. През 1948 г. във в. „Работническо дело” е публикувана статия срещу него под заглавието „Един недостоен служител на Българската православна църква”.

На Димитровден през 1948 г. той осветява църквата в село Коларово, Благоевградско. След богослужението пред църквата е застрелян от Илия Стаменов, бивш свещеник, на когото преди това е снето расото заради множество престъпления. Според различни публикации убиецът е вербуван от ДС. За убийството Стаменов е осъден на 7 години затвор, от които излежава 3 при лек режим. След освобождаването му полудява.
Борис Неврокопски е погребан е в притвора на църквата „Свето Въведение Богородично“ в град Сандански. На погребението се стичат много християни, присъства и целият състав на Светия синод.
1. Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 1, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 43-53.
2. borisnevrokopski.blogspot.bg (блог за Неврокопския митрополит Борис).
3. Борис Цацов, „Архиереите на Българската православна църква”, 2003 г.
boris-nevrokopski
Борис Неврокопски | Източник: Интернет.