Вангел Симов Разумов (Неврокопски митрополит Борис)
Вангел Симов Разумов (Неврокопски митрополит Борис)
8 ноември 1888 г.
село Гявато, Битолско, Македония.
гр. Гоце Делчев, област Благоевград.
Селски.
Висше духовно.
Неженен.
Свещеник.
Митрополит.
60 години.
Вангел Разумов завършва гимназията „Д-р Петър Берон“ в Солун през 1904 г. След това завършва Цариградската духовна семинария. Учи в Унгария, завършва в Австрия философия. Българският Екзарх Йосиф го ръкополага в монашество. Качествата си на строг духовник проявява и като протосингел на светата Софийска митрополия. Също така е и ректор на Софийската духовна семинария. През 1931 г. е възведен в епископски сан под името Стобийски. От 28 ноември 1931 г. е главен секретар на Светия синод, на който пост остава до 17 март 1935 г., когато е избран за неврокопски митрополит под името Борис.
Владее църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски езици дядо Борис следял в оригинал световната богословска и философска мисъл. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия в Йерусалим по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия (преговорите приключват успешно едва на 22 февруари 1945 г.).
Борис Неврокопски е наричан е „съвестта на Българската православна църква”. Въпреки опасностите за църковните служители той не остава равнодушен към репресиите срещу свещениците, предприети от Отечественофронтовската власт след 9 септември 1944 г. На 29 септември 1948 г. той изпраща протестно писмо до Светия синод срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия. Навсякъде, където отива, говори без страх, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз. Разказва на миряните за сталинистките репресии срещу духовенството и вдъхва кураж на вярващите.
Заради действията и думите му Борис Неврокопски е обявен публично за „враг №1” на „народната власт“ от Окръжният комитет на БКП. През 1948 г. във в. „Работническо дело” е публикувана статия срещу него под заглавието „Един недостоен служител на Българската православна църква”.
На Димитровден през 1948 г. той осветява църквата в село Коларово, Благоевградско. След богослужението пред църквата е застрелян от Илия Стаменов, бивш свещеник, на когото преди това е снето расото заради множество престъпления. Според различни публикации убиецът е вербуван от ДС. За убийството Стаменов е осъден на 7 години затвор, от които излежава 3 при лек режим. След освобождаването му полудява.
Владее църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски езици дядо Борис следял в оригинал световната богословска и философска мисъл. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия в Йерусалим по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия (преговорите приключват успешно едва на 22 февруари 1945 г.).
Борис Неврокопски е наричан е „съвестта на Българската православна църква”. Въпреки опасностите за църковните служители той не остава равнодушен към репресиите срещу свещениците, предприети от Отечественофронтовската власт след 9 септември 1944 г. На 29 септември 1948 г. той изпраща протестно писмо до Светия синод срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия. Навсякъде, където отива, говори без страх, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз. Разказва на миряните за сталинистките репресии срещу духовенството и вдъхва кураж на вярващите.
Заради действията и думите му Борис Неврокопски е обявен публично за „враг №1” на „народната власт“ от Окръжният комитет на БКП. През 1948 г. във в. „Работническо дело” е публикувана статия срещу него под заглавието „Един недостоен служител на Българската православна църква”.
На Димитровден през 1948 г. той осветява църквата в село Коларово, Благоевградско. След богослужението пред църквата е застрелян от Илия Стаменов, бивш свещеник, на когото преди това е снето расото заради множество престъпления. Според различни публикации убиецът е вербуван от ДС. За убийството Стаменов е осъден на 7 години затвор, от които излежава 3 при лек режим. След освобождаването му полудява.
Борис Неврокопски е погребан е в притвора на църквата „Свето Въведение Богородично“ в град Сандански. На погребението се стичат много християни, присъства и целият състав на Светия синод.
1. Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 1, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 43-53.
2. borisnevrokopski.blogspot.bg (блог за Неврокопския митрополит Борис).
3. Борис Цацов, „Архиереите на Българската православна църква”, 2003 г.
2. borisnevrokopski.blogspot.bg (блог за Неврокопския митрополит Борис).
3. Борис Цацов, „Архиереите на Българската православна църква”, 2003 г.

Борис Неврокопски | Източник: Интернет.