Атанас Янев
Атанас Янев
18 декември 1905 г.
село Срем, област Хасково.
село Даутлии (днес гр. Каблешково, област Бургас).
Селски.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
39 години.
село Каблешково.
Около 27 септември 1944 г.
гр. Поморие.
„Народния съд”, посмъртно.
Осъден на смърт.
Атанас Янев завършва Свещеническото училище в Черепиш. Ръкоположен е за свещеник на 9 август 1927 г. в храма „Свети Димитър“ в Сливен. Служи последователно в Срем осем години, в храм „Свети Николай“ в Ямбол две години и в село Чернозем, Ямболско четири години. На 1 март 1938 г. се установява в село Каблешково, Бургаско. Същевременно завежда енориите в селата Медово, Александрово, Лъка и Габерово, Бургаско. Образован и начетен той има дар слово. Музикалната му дарба е изключителна. Често е канен да пее на големи християнски празници в катедралния храм „Свети Александър Невски“.
На 10 септември 1944 г. е отведен от гара Поморие. Отец Атанас е предаден на партизани по искане на техните близки. Подложен е на изтезания. На 17-ия ден от задържането му свещеникът умира. Тленните му останки остава в неизвестност.
В официалните документи за смъртта на отец Атанас има големи противоречия. Според смъртния акт и съобщението в „Държавен вестник“ свещеникът почива не през септември, а през октомври 1944 г. Независимо от това, че е „починал“, той е съден посмъртно от „народния съд”. Съобщението от съда излиза на 8 август 1945 г. Смъртният акт е издаден година и половина след смъртта – на 2 април 1946 г.
На 10 септември 1944 г. е отведен от гара Поморие. Отец Атанас е предаден на партизани по искане на техните близки. Подложен е на изтезания. На 17-ия ден от задържането му свещеникът умира. Тленните му останки остава в неизвестност.
В официалните документи за смъртта на отец Атанас има големи противоречия. Според смъртния акт и съобщението в „Държавен вестник“ свещеникът почива не през септември, а през октомври 1944 г. Независимо от това, че е „починал“, той е съден посмъртно от „народния съд”. Съобщението от съда излиза на 8 август 1945 г. Смъртният акт е издаден година и половина след смъртта – на 2 април 1946 г.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 1, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 167-172.