Иван Табаков завършва Полицейска академия в София, след което е назначен в жандармерията в Стара Загора. През 1940 г. се жени за Анна Ставрева Захариева, от която има две дъщери.

От февруари  1944 г.  до месец  август 1944 г. е околийски управител на град Казанлък, където живее на квартира със съпругата си и двете си малки деца. От месец  Август 1944 г. е назначен в моторизираната жандармерия в гр. София.

До месец  февруари 1945 г. изпълнява задълженията си в жандармерията, докато не е извикан за „справка“ в гр. Казанлък, но отивайки доброволно никога не се връща. Арестуван е и е привлечен като подсъдим по „народния съд”. На Иван Табаков е отказано всякакво свиждане, а семейството му  не получава сведение за задържането му.

На 2 март 1945 г. е  проведен „народен съд“ в Казанлък, който издава 22 смъртни присъди. Едната от тях е на Иван Табаков, 29-годишен. Присъдата е изпълнена на следващия ден, 3 март.
В издадения смъртен акт, издаден на името на Иван Табаков като причина за смъртта е записано „неизвестна причина“.

Цялата покъщнина е иззета от семейната квартира в гр. София, обитавана от вдовицата и двете му деца (на 3,5 години и бебе на 6  месеца). По време на обиска те са заставени да стоят прави до стената с насочен автомат срещу тях. Съпругата му Анна е обявена за „враг на народа“, без право на гласуване, без право на работа и подлежи на изселване.

За да спаси децата си от наследяване на огромния паричен дълг към държавата и да се спаси от изселване, тя официално се „отказва“  от убития си съпруг. Остава в София при роднини, но не ѝ е разрешено да гласува и да работи.