Рафаил Раев завършва свещеническото училище в Бачковския манастир. На 13 октомври 1919 г. встъпва в свещеническо служение в църквата „Света Богородица“ в Стражица и се изявява като изряден свещеник. Има голям авторитет. Участва в училищната управа като председател на училищното настоятелство през 1927/1928 г. През 1922 г. основа енорийско православно християнско братство в Стражица. През същата година взема активно участие в уреждането на първия конгрес на християнските братства в Рилския манастир.

На 11 септември 1944 г. е арестуван и никой вече не го вижда. Заедно с други селски първенци е жестоко бит и измъчван в мазето на кметството. Около 25 септември арестуваните са изведени и убити.

Смята се, че вината на отец Рафаил и другите арестувани, че са от кръга на местната интелигенция. Шест-седем месеца по-късно, през пролетта на 1945 г., е проведен „народен съд“. Тогава отец Рафаил е осъден на смърт, след като вече не е сред живите.