Иван Русинов завършва Самоковското свещеническо училище. Съученик е на Старозагорският митрополит Павел и на екзарх Стефан. През 1909 г. е ръкоположен за свещеник. Има възможност да работи в Пловдив, но той предпочита село Белозем, откъдето е съпругата му. Той служи 35 години в храма „Свети Георги“, строен по негово време (1929-1930) след Чирпанското земетресение. Избран за епархийски съветник в Пловдивската митрополия. Отличава се с висок интелект.

След 9 септември 1944 г. осемдесет души от село Белозем са арестувани. Между тях е отец Иван и малкия му син Константин. Арестуваните са подложени на изтезания. Най-жестоки са към свещеника. Брадата му е  отскубната заедно с кожата. Очите му са извадени. Побоищата продължават с дни. Отец Иван умира в резултат на инквизициите. В смъртния акт на отец Иван е отбелязано, че той е починал на 28 декември 1944 г. Синът му преживява този ужас, но почива млад от побоите.