Георги Жечев (1897-1965) е български поет, преводач и публицист. Завършва гимназия в Хасково, където негов преподавател е поетът Емануил Попдимитров. Анархист по убеждения от края на 1913 г. Печата от 1913 г., като сътрудничи на различни леви издания. Като абонат на социалистическото списание „Борба” поддържа връзка с Георги Бакалов, на когото изпраща стихове за мнение и оценка. Сътрудничи със стихове, разкази и критически статии на различни списания. През 1914 г. издава стихосбирката „На другия бряг”, първи стихове с псевдоним Самотник, последвана от още поетични книги.

Живее в нелегалност (1917-1927). Член на Федерацията на анархистите-комунисти (1919). Редактор на нелегалния вестник „Анархист” и на списание „Свободно общество”. Емигрира след Септемврийските събития във Франция (1923-1924) и за втори път през 1925-1927 г., след атентата в църквата „Света Неделя”. В Париж става член на Международната група за анархистки издания.

Редактира вестник „Мисъл и воля” (1930-1935) и библиотека „Отбрани приказки” (1940-1943). Сътрудничи на анархисткия вестник „Стожер” (1946-1947). Превежда от френски и руски език около 100 книги, най-вече от класици. През 40-те години издава няколко книги за деца. Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (СБП) през 1945 г. но това не пречи през 1949 г. да бъде въдворен в лагера „Богданов дол”.