Трифон Силяновски е роден през 1923 г. в семейството на проф. Димитър Силяновски (1892 – 1971). Баща му е един от водещите български юристи, специализирал в Германия и Австрия, автор на учебници и създател на школа в българското гражданско право, декан на Юридическия факултет на Софийски университет.

Завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 г. следва история на изкуствата и стилистика във Виена. Там е приет и в Консерваторията, като същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща.
Заради войната Силяновски се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов. На първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. получава втора награда и прави силно впечатление със забележителните си интерпретации на Бах и Бетховен, записани в Златния фонд на Радио София.

През 1949 г. след смъртта на Георги Димитров няколко музиканти разглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин в зала „България”. Трифон Силяновски казва: „Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?“ На следващата сутрин е арестуван по донос. Вместо да замине на специализация в Москва е изпратен в лагер, а творчеството му е забранено. Прекарва три години в концлагерите „Куциян”, „Богданов дол” и „Белене”. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.

След като през 1952 г. излиза от лагерите, Силяновски работи като гробар, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава създава някои от своите големи произведения: Първа симфония, Вариации по тема В¬А¬С¬Н, Първи концерт за струнен оркестър, Пет песни за сопран и пиано (лява ръка) по стихове на Рилке и католическата меса Missa Ordinaria.

През 1958 г. Трифон Силяновски успява да се срещне с именития руски композитор Дмитрий Шостакович, който е на посещение в България. Шостакович проявява голям интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава висока оценка на неговата Втора симфония.

През 1959 г. на Силяновски му е разрешено да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато честват юбилея му, той връща ордена, който искали да му връчват – в резултат е изселен в Смолян. През 1973 г. заедно с Пламен Карталов създават Камерната опера в Благоевград и Силяновски е неин музикален директор до 1982 г. През следващите години преподава четене на партитури и облигатно пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив (1982-1991), където през пролетта на 1990 г. води първия факултативен курс по сравнително изкуствознание.

След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е избран за извънреден професор в  Музикалната академия в София. Води майсторски класове по пиано.