line head

Димитър Евтимов Спространов

Димитър Евтимов Спространов
30 ноември 1897 г.
гр. София.
гр. София.
Висше, юридическо.
Писател.
Съюз на българските писатели.
52 години.
Лагерът „Богданов дол”, към 1949 г.
Димитър Евтимов Спространов е роден в семейството на Евтим Спространов – писател, общественик, изследовател и революционен деец от Охрид. Завършва гимназия в столицата (1914 г.) и право в Софийския университет (1918). Участва в Първата световна война.  Живее в Париж, където работи в заводите „Ситроен” (1924-1929 г.). След завръщането си в България работи в БНБ във Видин и в София (1930-1946 г.) като адвокат. Научен секретар в Министерството на информацията и изкуствата (1947), редактор във в. „Изгрев” (1948) и в издателство „Народна култура”.

Започва литературната си дейност в средата на 20-те години на ХХ век. Историческите му романи отразяват национално-освободителните борби на македонските българи. Член е на Съюза на българските писатели. По време на унгарското въстание през 1956 г. поетът Йордан Русков написва и разпространява нелегално стихотворението „Зов за свобода” – съпричастност с унгарците и призив към българите да ги последват. Заподозрени са 37 писатели – „вражески елементи”, между които и Димитър Спространов.
Публицистът и писател Владимир Свинтила пише в своите спомени за лагера „Богданов дол”: „Спространов беше станал популярен с „Човешка менажерия”. Той имаше богат живот, скитания по френските земи и широки исторически интереси”.

В лагера Спространов оставя впечатление за много наплашен човек: когато чува сигнала за строяване – побягва панически към строя с изписан на лицето ужас.
1. Владимир Свинтила, „Кладенецът на мълчанието”, издателство „Изток-Запад”, София, 2009 г., с. 154.
2. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988 г., с. 369.