line head

Недялко Атанасов Мочуров

Недялко Атанасов Мочуров
20 юли 1881 г.
село Сломер, област Велико Търново.
Заможно селско семейство.
Гимназиално.
Политик.
БЗНС (от 1908 г.), след 9 септември 1944 г. на БЗНС „Никола Петков”.
65 години към ареста му през 1946 г.
Лагерът „Белене” през първата половина на 50-те години на ХХ век.
Недялко Атанасов Мочуров е земеделец, политик, председател на Народното събрание (1921-1923 г.) и министър в правителството на Александър Стамболийски (1920-1921 г., 1923 г.). Учи в търговското училище в Свищов и завършва гимназия в Шумен (1899). В продължение на 14 години е учител.

Член e на БЗНС от 1908 г. Народен представител през 1911-1913, 1914-1923, 1938-1939 и 1945-1946 г. Председател на 18-то Народно събрание (1919-1920) и на 19-то Народно събрание (1921-1923). Министър е на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1920) и на железниците, пощите и телеграфите (1920-1921 г., 1923 г.) в правителството на Александър Стамболийски.
След Деветоюнския преврат (1923) е арестуван с другите министри от кабинета на Александър Стамболийски. На 9 април 1924 г. е оправдан от съда. По-късно през същата година емигрира в Югославия, където е член на Задграничното представителство на БЗНС (1924–1925).

Завръща се в България през 1933 г. и продължава политическата си дейност като член на БЗНС – Врабча 1, редактира вестник „Селски глас“.

След 9 септември 1944 г. е в редовете на опозиционния БЗНС „Никола Петков”. Заедно с останалите народни представители от опозицията в 26-то Народно събрание е арестуван през 1946 г. Въдворен в лагера в Белене и е освободен едва през 1955 г.
Бившият дипломат и лагерист Стефан Бочев споменава Недялко Атанасов в своите мемоари, където в специална глава  „Земеделците” описва кои земеделци са били в лагера „Белене”.
1. Стефан Бочев, „Белене – сказание за концлагерна България” изд. фондация „Българска наука и изкуство”, 2003 г., второ, пълно издание, с. 639.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец”, 1999 г., с. 37-38.