Стою Петров Мостров
Стою Петров Мостров
1921 г.
село Цалапица, област Пловдив.
село Цалапица.
Селско семейство.
Женен с три дъщери.
32 години.
село Оризари, област Пловдив, 1953 г.
Лагерът „Белене”.
3 години, освободен през 1956 г.
Стою Мостров е взет запас през 1941 г. и служи в Охридско няколко години. Награждаван е с медали. Арестуван е през февруари 1953 г. в с. Оризари и подложен на жестоки побои, за да издаде горянина Александър Джамбов, който малко по-късно се самоубива при опит да бъде арестуван.
След самоубийството му Стою Мостров и други ятаци са разследвани от ДС в Пловдив, осъдени по дело № 70/9 май 1953 г. и изпратени в лагера „Белене”. Освободен е след 3 години, но тормозът над семейството му продължава: отнемат им земята им, но не ги приемат на работа в ТКЗС и ги оставят без средства за живеене. Дъщерите му се учат добре, но не им позволяват да продължат образованието си. Директорът на Техникума по дървообработване в Пловдив е уволнен, защото приема едната дъщеря за ученичка.
След самоубийството му Стою Мостров и други ятаци са разследвани от ДС в Пловдив, осъдени по дело № 70/9 май 1953 г. и изпратени в лагера „Белене”. Освободен е след 3 години, но тормозът над семейството му продължава: отнемат им земята им, но не ги приемат на работа в ТКЗС и ги оставят без средства за живеене. Дъщерите му се учат добре, но не им позволяват да продължат образованието си. Директорът на Техникума по дървообработване в Пловдив е уволнен, защото приема едната дъщеря за ученичка.
Информацията за задържането и осъждането на Стою Мостров се съдържа в спомените на Магдалена Стоева Мострова-Бръскова, записани от Надежда Любенова.
Надежда Любенова, „Заритите кладенци край Цалапица проговарят”, второ допълнено издание, издателство „Макрос”, Пловдив, 2016 г., с.141-146, 188.
