line head

Димитър Биров

Димитър Биров
10 ноември 1910 г.
село Ловча, Драмска околия, Гърция.
село Голямо Белово, област Пазарджик.
Селски.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
41 години.
село Кочево, Пловдивско.
12 години лишаване от свобода.
Плевенски и Старозагорски затвор.
6 години.
Лагерът „Белене“.
6 години.

Димитър Биров завършва свещеническото училище в Бачковския манастир. Ръкоположен е за свещеник на 22 март 1942 г.  в църквата „Свето Въведение Богородично“ в град Горна Джумая (днес Благоевград). Въведен е на служение в село Плевня, Драмска Македония.

След 1944 г. населението на селото, изцяло българско, го напуска и се изселва в България. Отец Димитър последен напуска селото. Установява се в село Кочево, Пловдивско. По време на колективизацията, отецът не остава непричастен към недоволството на селяните, но не позволява да се поведе борба с оръжие. През 1951 г. е арестуван. Стремежът е да бъде осъден на смърт, но заменят присъдата с 12 години лишаване от свобода. Най-напред е вкаран в Плевенския затвор за около една година. В лагера „Белене” прекарва около шест години. Лежи и в Старозагорския затвор. Накрая работи и на каменните кариери край село Огняново, Пазарджишко.

След излизането си от затвора се отправя към Бачковския манастир да благодари на Майката божия за закрилата. Става свещеник в село Голямо Белово, Пазарджишко, където служи 29 години. Хората го обичат и подкрепят. Печели и благоволението на управниците, въпреки че те са атеисти.

Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 1, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 118-127.