През Първата световна война (1915-1918) Димитър Иванчев служи във Втори пехотен полк. След войната е учител в село Ставерци, Оряховско. През 1924 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1922-1923 г. е един от редакторите на в. „Земеделско знаме“, по-късно и на в. „Младежко знаме“. Един от основателите на Младежкия земеделски съюз. Целият му живот и дейност са тясно свързани с развитието на БЗНС и неговите борби. За първи път е избран за народен представител в 24-то обикновено Народно събрание през 1938 г., а за втори в 25-то Народно събрание през 1940 г.

След 9 септември 1944 г. е защитник на някои видни политически дейци. Откроява се най-вече в процеса срещу Никола Петков. Без съд и присъда престоява година и половина с лагера „Куциян“. Впоследствие е многократно интерниран и изселван в различни краища на страната. Той е един от малцината, неподали декларации, с които отричат цялата си предишна дейност и идеи и признават ръководната роля на БКП.