line head

Димитър Сотиров

Димитър Сотиров
1 февруари 1915 г.
гр. Ямбол.
гр. Ямбол.
Семейство на военнослужещ.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
35 години.
село Ханово, Ямболско.
Лагерите „Бобов дол” и „Белене”.
1 година.
Димитър Сотиров завършва Пловдивската духовна семинария през 1938 г. На 4 декември 1948 г. е ръкоположен за свещеник от Сливенския митрополит Иларион и е изпратен да служи в енорията на село Ханово, Ямболско. Служението му е изрядно. С високо чувство на отговорност, той се грижи за своите духовни чеда. Това дразни местните управници. Той става неудобен. През 1949 г. е арестуван. След изтезанията в участъка е въдворен в лагера „Бобов дол”, Кюстендилско, където престоява шест месеца. В лагера се извършва тежък физически труд – лагеристите копаят въглища и здравето на отец Димитър е разбито. Заболява от язва и емфизем на белия дроб. Прехвърлен е в лагера „Белене”, където преживява не по-малки унижения и среща големи трудности поради разклатеното си здраве. Общо в лагерите прекарва от 1 октомври 1949 г. до 7 септември 1950 г.

Като се връща, продължава да служи в село Ханово. Поставен е под строго наблюдение. Премества се в село Безмер, Ямболско, а от 1954 г. се установява в град Ямбол. Служи в храма „Св. Георги“. Назначен е за ефимерий на девическия манастир „Св. Рождество Богородично“ в село Кабиле, Ямболско. Прекарва път до манастира, урежда красив парк около църквичката, построява нова жилищна сграда. За всеотдайното му духовно служение е награден от Сливенския митрополит Никодим с офикия „ставрофорен иконом“ през 1977 г.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 2, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 133-138.