Петър (Перо) Шанданов е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. През 1914 г. постъпва във Военното училище в София, което завършва в 1916 г. Участва в Първата световна война като офицерски кандидат.След края на войната служи в Неврокоп, в Бургас, а след това в Русенския гарнизон, където е привлечен от комунистическите идеи. През 1921 г. напуска военна служба и се записва да следва право в Софийски университет. Там поддържа контакти с представители на всички крила на македонското освободително движение, но все пак клони към ВМРО.

След смъртта на ген. Александър Протогеров през 1928 г. поема ръководството на „Протогеровистите”, които от 1930 г. стават по-известни като „Шандановистите”. През есента на 1931 г. Шанданов влиза в югославски и проюгославски кръгове и се свързва  с югославското разузнаване, което започва да го субсидира. Започва да получава пари от американски и английски фондове чрез д-р Г. М. Димитров.

В края на 1932 г. Шанданов пропагандира идеята за решаване на Македонския въпрос чрез Югославска федерация, заради което в средата на 1933 г. крилото му е силно критикувано от страна на ВМРО (обединена). Петър Шанданов е многократно интерниран – в Карлово (1934), в Разград (1935-1936), Пловдив (1936-1938) и в Гонда вода (1941).

През 1940 г. заедно с Павел Шатев изпращат меморандум до СССР да покровителства разрешаването на Македонския въпрос. Окончателно се ориентира към левицата в началото на Втората световна война и участва в комунистическото партизанско движение в България във Втора пловдивска въстаническа оперативна зона.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. подписва в София „Апела към македонците в България“ и влиза във Временното македонско представителство в Македонския научен институт. В края на 1944 г. след освобождението на Скопие се прехвърля там. Делегат е в учредителния конгрес на Народно освободителен фронт. Включва се и в Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония и става член на Президиума на Народното събрание на Народна Република Македония. Влиза в конфликт с Лазар Колишевски (първия министър-председател на Социалистическа република Македония в рамките на СФРЮ) по темата за съществуването на македонски език и нация, след което напуска Югославия и се установява в България, където отговаря временно за връзките на правителствено ниво между двете страни.

Сближава се с Никола Петков, критикува политиката на ОФ по редица въпроси, заради което влиза в полезрението на Държавна сигурност. Изпада в немилост и в началото на 50-те години е въдворен в лагера „Белене”, където престоява няколко години. След промяната на българската политика по Македонския въпрос в началото на 60-те години на ХХ век е реабилитиран.