Бившият дипломат и лагерист Стефан Бочев посочва в спомените си, че група лагеристи отказват да се включат в подписката за поредния „Държавен заем”. На лагиста художник Тодор Хаджиниколов  е наредено да ги изрисува в карикатура в стенвестника.

Поетът Иван Матанов пише за Тодор Хаджиниколов:
„Приет е в Художествената академия веднага след като завършва прогимназия заради изключителната му даровитост. Израства в семейство на толстоисти. Вегетарианец, пацифист, на мравката прави път.  Изобщо "различен" човек. Сигурно за това през 1951 година е въдворен в Белене за три години…Видът му с нищо не издаваше страданията на които е бил подложен. Хаджиниколов преживя Белене, но го убиха в "демократичното ни общество" за 30 000 лева (стари пари) и един черно-бял телевизор.”

Художникът умира след тежък побой от крадци през 1999 г. в дома му.
 
А Красимир Илиев, куратор на изложбата „Форми на съпротива 1944-1985”  посочва:
„Тодор Хаджиниколов е публикувал книга след промените, която се казва „Островът на залезите“. В нея той изобщо не споменава защо е изпратен в „Белене”. Споменава за някакъв виц, който бил разказал на неподходящ човек, но дори не разказва вица. Когато човек чете неговото досие, разбира, че той е говорил против комунистите; говорил е против властта; говорил е против дружбата със Съветския съюз. Всичко това се донася на органите.”