line head

Тодор Хаджиниколов

Тодор Хаджиниколов
2 февруари 1920 г.
гр. Пазарджик.
Художник.
Лагерът „Белене” (въдворен през първата половина на 50-те години на ХХ век).
Тодор Хаджиниколов завършва Художествената академия в София през 1943 г., при профофесорите Борис Митов и Никола Маринов. Работи като художник – постановчик в Българската кинематография (1945-1964). Твори предимно в областта на пейзажа. От 1949 г. участва в ОХИ. Има самостоятелни изложби в Пловдив, Пазарджик, Силистра и няколко в София (1949-1985).

Бившият дипломат и лагерист Стефан Бочев посочва в спомените си, че група лагеристи отказват да се включат в подписката за поредния „Държавен заем”. На лагиста художник Тодор Хаджиниколов  е наредено да ги изрисува в карикатура в стенвестника.

Поетът Иван Матанов пише за Тодор Хаджиниколов:
„Приет е в Художествената академия веднага след като завършва прогимназия заради изключителната му даровитост. Израства в семейство на толстоисти. Вегетарианец, пацифист, на мравката прави път.  Изобщо "различен" човек. Сигурно за това през 1951 година е въдворен в Белене за три години…Видът му с нищо не издаваше страданията на които е бил подложен. Хаджиниколов преживя Белене, но го убиха в "демократичното ни общество" за 30 000 лева (стари пари) и един черно-бял телевизор.”

Todor Hadzinikolov Balchik
Художникът умира след тежък побой от крадци през 1999 г. в дома му.
 
А Красимир Илиев, куратор на изложбата „Форми на съпротива 1944-1985”  посочва:
„Тодор Хаджиниколов е публикувал книга след промените, която се казва „Островът на залезите“. В нея той изобщо не споменава защо е изпратен в „Белене”. Споменава за някакъв виц, който бил разказал на неподходящ човек, но дори не разказва вица. Когато човек чете неговото досие, разбира, че той е говорил против комунистите; говорил е против властта; говорил е против дружбата със Съветския съюз. Всичко това се донася на органите.”

1. Стефан Бочев, „Белене – сказание за концлагерна България” изд. фондация „Българска наука и изкуство”, 2003 г., второ, пълно издание, с. 752.
2. „Без следа?” – лагерът Белене 1949-1959 г. и след това, Институт за изследване на близкото минало, сборник, 2009 г., с. 66.
3. Тодор Хаджиниколов, галерия „Лоранъ” (galleryloran.com).
4. „Тъмните векове или от концлагерите до автоцензурата”, разговор с Красимир Илиев, куратор на изложбата „Форми на съпротива 1944-1985”, в. „Култура”, бр. 10 (2847), 18 март 2016 г.
5. „Жестока участ дебне даровития”, Иван Матанов, статия във в. „Стандарт”, (paper.standartnews.com), 3 февруари 2000 г.
todorhadzinikolov
Тодор Хаджиниколов, автопортрет | Източник: „Без следа” – лагерът Белене 1949-1959 г. и след това.