Христо Николов Стоянов
Христо Николов Стоянов
6 февруари (25 януари стар стил) 1892 г.
гр. Оряхово, област Враца.
Висше.
Юрист.
БЗНС, БЗНС „Никола Петков” (1945).
Лагерът „Белене” през 50-те години на ХХ век.
Христо Николов (1892-1970) Стоянов е роден в гр. Оряхово. Завършва право в Софийския университет през 1914 г. Участва като запасен офицер в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1915-1918). При управлението на БЗНС е окръжен управител в Шумен (1919-1921) и главен директор на Трудова повинност (1921-1923). След това е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски (1923).
След Деветоюнския преврат през 1923 г. Христо Стоянов е арестуван и съден, но през 1924 г. успява да замине за Югославия. Там участва в Задграничното представителство на БЗНС. През 1933 г. е завръща в България и се включва в БЗНС – Врабча 1. За кратко отново е окръжен управител в Шумен. Той се противопоставя на сътрудничеството с комунистите, а през 1941-1943 г. е интерниран в Шумен.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е член на разширения състав на ПП на БЗНС, а през август 1945 г. преминава на страната на опозиционния БЗНС „Никола Петков” и е избран за народен представител в 6-то Велико Народно събрание. След ликвидирането на парламентарната опозиция е въдворен в лагера „Белене”.
След Деветоюнския преврат през 1923 г. Христо Стоянов е арестуван и съден, но през 1924 г. успява да замине за Югославия. Там участва в Задграничното представителство на БЗНС. През 1933 г. е завръща в България и се включва в БЗНС – Врабча 1. За кратко отново е окръжен управител в Шумен. Той се противопоставя на сътрудничеството с комунистите, а през 1941-1943 г. е интерниран в Шумен.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е член на разширения състав на ПП на БЗНС, а през август 1945 г. преминава на страната на опозиционния БЗНС „Никола Петков” и е избран за народен представител в 6-то Велико Народно събрание. След ликвидирането на парламентарната опозиция е въдворен в лагера „Белене”.
Бившият дипломат и лагерист Стефан Бочев пише в спомените си за Христо Стоянов, че е „грохнал от възрастта и безкрайните разкарвания по ДС-тата. Веднъж по време на работа казва на охраната, че не може повече и да го застрелят. Отговорът е: „Не-е, няма да те застреляме ние, няма! Ще пукнеш ти тука, като работиш!”
1. Стефан Бочев, „Белене – сказание за концлагерна България” изд. фондация „Българска наука и изкуство”, 2003 г., второ, пълно издание, с. 219, 639.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец”, 1999 г., с. 445.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец”, 1999 г., с. 445.
