Д-р Андрей Ковачев: Приветствам създаването на този виртуален извор на памет за жертвите на комунизма
Уважаеми госпожи и господа,
Скъпи приятели,
Като поднасям своите извинения, че нямам възможност да присъствам лично на представянето на сайта “ПАМЕТ 1944-1989”, бих искал да Ви поздравя за реализирането на тази крайно необходима и навременна инициатива.
За мен е изключително удоволствие да приветствам създаването на този виртуален извор на паметта, който цели да събере на едно място и да направи достъпни за широката общественост информацията за жертвите на комунизма в България. Поздравявам г-н Христо Христов за неговата смелост и неуморна работа, насочена към разкриването на прикривани факти от историята на България в годините на комунистическата диктатура.
Бих искал да изкажа и своите специални благодарности към фондация „Конрад Аденауер”, и специално към д-р Марко Арндт, за тяхната подкрепа за процесите на преосмисляне и обективен прочит на тоталитарното минало на България.
Рядко се замисляме колко много обикновени българи, останали безименни на страницата на историята, са били засегнати от репресиите на тоталитарния комунистически режим. Сухата статистика не отразява хилядите човешки съдби на „враговете на народа” и техните семейства, които са били преследвани, осъждани, наказвани или лишавани от елементарни човешки и граждански права по време на терора на БКП.
Нещо повече, тези българи, дори и техните наследници, не получиха и утехата на справедливостта по време на дирижирания от комунистическата номенклатура преход. През последните 26 години неведнъж бяха правени опити за заклеймяване на тежките престъпления на комунизма, но за съжаление не успяхме да доведем до край този процес и да се отърсим от сенките на миналото.
Ярко доказателство за това е нежеланието на физическите и политически наследници на режима да се разделят окончателно с идеологическите заклинания на комунизма, които са напълно несъвместими с демократическите европейски ценности. Дори обратното – те често проповядват носталгия по комунистическото минало и хвърлят вината за настоящите проблеми върху демокрацията.
На този фон още повече изпъква необходимостта да погледнем обективните историческите факти и да оценим големите пропуски в знанието за този период. През 2000 г. бе приет Законът за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, а през 2015 г. отпадна давността за престъпленията срещу човешкото достойнство и човешките права, извършени от властта по време на тоталитарния режим.
Обективната и идеологически неукрасена истина обаче все още не е напълно застъпена в учебниците по история, което прави младите поколения подвластни на манипулации и заблуди. Българската държава е в дълг към обществото, защото запазването на националната памет трябва да е предмет на целенасочена политика, а не плод на частни граждански инициативи. Този морален дълг трябва да бъде изпълнен, за да преодолеем разделението и да постигнем помирение!
В заключение Ви моля още веднъж да приемете моите най-искрени поздрави и пожелания за успех!
С уважение,
д-р Андрей Ковачев
