Делото „Чернобил”

През 1990 г. тогавашната Главна прокуратура образува дело за скриването от българското общество на аварията в съветската атомна електроцентрала „Чернобил” на 26 април 1986 г. В резултат на експлозията на ядрения ѝ реактор е предизвикан облак от радиоактивни отпадъци, който се разпростира над Източна Европа, включително и над територията на България.

Като обвиняеми по делото са привлечени Григор Стоичков зам.-министър председател (1977-1989) и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и Любомир Шиндаров, главен санитар инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазването.

Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението в България.

Съдебният процес срещу тях започва през април 1991 г. Признати са виновни и са осъдени – Григор Стоичков на 3 години лишаване от свобода, а Шиндаров на 2 години затвор.

Двамата обжалват осъдителните присъди и през октомври 1992 г. делото стига до втора съдебна инстанция. През септември 1993 г. Върховният съд променя първоначалната присъда на Григор Стоичков, като я намалява на 2 години. След ново обжалване през
през юли 1994 г. съдът потвърждава двегодишната присъда на Стоичков и променя тази на Любомир Шиндаров от 2 години ефективна в 2 години условна с 4 години изпитателен срок.

Бившият вицепремиер Григор Стоичков лежи ефективната си присъда в Централния софийски затвор, а след това го преместват в затвора в Казичене край столицата. През май 1995 г. той прекарва инсулт и постъпва в болница. Освободен е предсрочно, през април 1996 г., малко преди изтичането на двегодишната му присъда.

Присъдата по делото „Чернобил” е една от малкото ефективни присъди в България, произнесени след 10 ноември 1989 г. за престъпления при комунизма.

Последствията върху българското население от скриването на аварията през 1986 г. от комунистическата върхушка са огромни. Ежедневно в България се откриват по 100 случая на болни от рак. Основната причина е аварията в Чернобил. Ядреният разпад след нея всяка година става все по-голям и пораженията му върху здравето на хората са все по-сериозни.  Според  известния онколог проф. Иван Черноземски в периода 2014-2040 г. над 1 млн. българи ще се разболеят от рак, тъй като процесът на разпадане на някои радиоактивни елементи започва едва сега.

Черната статистика сочи, че около 35 000 българи годишно се разболяват от рак. Четвърт век след краха на комунизма с рака се борят около 250 000  души. Смъртните случаи се увеличават и са достигнали до 17 000  годишно.  За сравнение раково болните в страната са двойно повече от тези през 90-те години на ХХ век.

Расте броя на българите, при които са констатирани проблеми с репродукцията. Това са предимно хора от поколението на 25-30-годишните, родени непосредствено преди и след аварията в Чернобил. За разлика отпреди Чернобил днес е практика да се оперират ученици между 13 и 15 години от тумори на щитовидната жлеза или нарушения в дейността на хипофизната злеза.

Отделно от делото „Чернобил” през 1990 г. Главна прокуратура образува и дело 3/1990 г., придобило публичност като делото за екологичната катастрофа. То разследва общо 37 големи предприятия в различни отрасли на икономиката, довели до замърсяване на околната среда. По делото разследването натрупва над 120 тома но не стига до съдебна зала и по него няма повдигнати обвинения срещу конкретни длъжностни лица.