Процесът срещу Ерих Хонекер за държавна измяна
След обединението на Германия на 3 октомври 1990 г. германските власти търсят съдебна отговорност от Ерих Хонекер, генерален секретар на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия в Германската демократична република (ГДР) в периода 1971 до 1989 г.
Хонекер е роден на 25 август 1912 г. в Нойнкирхен, провинция Саарланд, Германия. През 1971 г. оглавява Германската единна социалистическа партия в ГДР на мястото на дотогавашния партиен лидер Валтер Улбрихт, подал оставка. Хонекер продължава политика на тоталитарния комунистически режим в ГДР, поддържан от източногерманското Министерство на вътрешните работи, известно като ЩАЗИ.
На 19 януари 1989 г., десет месеца преди падането на Берлинската стена, Ерих Хонекер публично заявява: „Стената ще остане стабилна още 50 и дори 100 години, ако съществуващите причини не бъдат премахнати“. През октомври 1989 г. обаче 77-годишният лидер на ГДР се оттегля от всички постове, които заема.
След обединението на Германия година по-късно търси политическо убежище в СССР. През 1992 г., когато вече Съветският съюз се е разпаднал, е екстрадиран обратно в Германия от новото правителство на Русия.
На 29 юли 1992 г. той е задържан в берлинския затвор „Моабит”. Повдигнато му е обвинение и е даден под съд за държавна измяна и за престъпления, извършени по време на Студената война. Подведен е под отговорност за убийствата на 125 германци, които се опитват да избягат от ГДР в Западна Германия.
Процесът срещу него започва ноември 1992 г. По делото не се стига до присъда поради тежките му здравословни проблеми – Хонекер е болен от рак. След произнасяне на Конституционния съд на Германия той е освободен. След 169 дни, прекарани в ареста, на него му е позволено да замине при съпругата си, която след края на ГДР намира политическо убежище в Чили. Ерих Хонекер умира в изгнание на 29 май 1994 г. на 81 години в чилийската столица Сантяго де Чили.
През 2012 г. съпругата му Маргот Хонекер издава неизвестен дотогава дневник на Хонекер. Записките му от берлинския арест го разкриват като един уморен стар човек, който се притеснява за семейството си и за високото си кръвно налягане.
В дневника Хонекер дава следното обяснение за застреляните бегълци: „Това не е необичайно. По всички граници се стреля, когато бъдат нарушени”. В записките си потвърждава и фанатичната си вяра в режима: „С ГДР ние показахме, че социализмът е възможен. Той ще пребъде”.
