„Възродителният процес”
Насилственото преименуване на мюсюлманите в България бележи един от най-мрачните актове на комунистическия режим. Масовите изселвания на мюсюлманската общност в страна съпътства всички години на комунистическия режим.
Разселването при Георги Димитров
През 1948 г. по директива на Георги Димитров на три етапа се извършва изселване на мюсюлманско население по цялата южна граница. Променено е местожителството на около 10 000 български мюсюлмани. В края си кампанията съвпада с изселническата вълна от 1950-1951 г., когато между около 250 000 заявления за изселване в Турция има и около 40 000 помаци. Политбюро на ЦК на БКП не разрешава това масово емигриране*.
„Паспортизацията” при Вълко Червенков
При Вълко Червенков БКП набелязва кампания за изкореняване на ислямската религия и свързаните с нея културни особености. Първият директен сблъсък на общността с комунистическата власт е през 1953 г., когато е поставено началото на цялостна „паспортизация на населението”. Снимките за новите паспорти предизвикват съпротива, породени от суеверието в мюсюлманите от „отпечатване на сянката”. Най-голямо е недоволството от формулировката, записвана в новите паспорти – „българи мохамедани”.
Краят на преходния етап в политиката на БКП към тази общност настъпва с утвърждаването на Тодор Живков за първи секретар на партията през април 1956 г. Още през ноември същата година под негово ръководство Политбюро на ЦК на БКП приема първия официален документ по проблема – „Мероприятия за издигане политическото и културно равнище на българите с мохамеданска вяра”. Това е началото на очертаващото се пълно доминиране на личните виждания и подходи на Тодор Живков към мюсюлманското население.
Разфереджаването при Живков
През 1959 г. се пристъпва към т. нар. разфереджаване. Първите опити за насилствено премахване на традиционното мюсюлманско облекло са от 1958 г. Насилствените кампании се редуват с временни отстъпления, предизвикващи в различните групи постоянно объркване и илюзии, че поредната акция е последна. Вместо приобщаване мерките имат обратен ефект и затварянето на общността се задълбочава. „Културната революция” на партията, целяща обща модернизация на бита цели заличаване на различията в новото атеистично общество. В следващите мерки влиза забрана на някои традиционни мюсюлмански обреди, като обрязването на момчета и разделяне по произход в армията.
„Възродителната” акция от 1964 г.
Приобщаването на българите мюсюлмани протича с „възродителни” акции още през 1964 г., които са съпътствани със съпротива. Така е тази в село Рибново. Вълненията там забавят кампанията за смяната на имената със 7-8 години. Участниците в тази „възродителна” акция функционери като Пенчо Кубадински, Кръстю Тричков и Петър Дюлгеров бързо се издигат в партийно-държавната йерархия и стават неразделна част от Живковия политически кръг чак до края на управлението му.
Смяната на имената на помаците
В периода 1970-1974 г. управлението на Живков предприема следващата кампания по промяната на имената на помаците. Акциите в Родопите са придружени с ексцесии и съпротива от страната на населението. Стига се до жертви, а на онези, които оказват най-яростна съпротива са раздадени тежки присъди.
В началото на 80-те години отново се засилва натискът върху отделни групи, семейства и лица извън компактните райони. Все повече турци биват принудени да сменят имената си при заемане на определена длъжност или при получаване на ново жилище или разрешение за строеж. Преименуването включва не само децата, но и родителите от смесени турско-помашки бракове. По този начин обхватът значително е разширен. От пролетта на 1982 г. до края на 1984 г. са сменени имената на около 50 000 души.
Насилствената смяна на имената на турците
Насилствената смяната на имената на българските турци е осъществена през 1984-1985 г. Без промяна в законодателството Тодор Жвиков взима еднолично решение и се опира се на безконтролната власт на партийния апарат на БКП, като на места се използват противозаконни репресивни мерки, осъществени от органите на МВР-ДС.
Замисълът на генералния секретар на БКП е „възродителният процес” да се осъществи в условията на информационна цензура, а насилствената смяна на имената да бъде представена в страната и пред международната общественост като масово, спонтанно движение на българските граждани с турско-арабски имена.
Съпротивата и отмяната на „възродителния процес”
В осъществяването на акцията са включен целия състав на МВР-ДС, а на места и армията. Някои от активните правозащитници сред мюсюлманите в НРБ са екстрадирани в чужбина, участници в групи, противопоставящи се на преименуването, са арестувани, осъдени и вкарани в затвора в „Бобов дол”.
Други по-активни български турци, наброяващи малко над 500, са изолирани на мястото на Втори обект на бившия лагер „Белене” на остров „Персин”, като по този начин комунистическият режим вдъхна повторен живот някогашния концлагер за принудително въдворява на политически противници.
През май 1989 г. част от турското малцинство в НРБ се вдига на мирни протести в защита на основните си човешки права. На тези неочаквани протести режимът отговаря със сила. Живков използва този момент в плановете си и в края на същия месец Живков в изявление по телевизията обявява, че властта ще даде възможност на всеки от мюсюлманската общност, който желае, да напусне страната и призовава Турция да отвори границата си. На 4 юни 1989 г. това е направено и през следващите три месеца около 360 000 български граждани мюсюлмани се изселват в Турция. В историята този момент остава като „Голямата екскурзия”, при която, съпроводена с големи семейни драми на разделени семейства, раздяла с родните места и загуба на имущество.
В резултат на принудителното преселение много райони на страната се обезлюдяват, а напускането на работни места хиляди работници усложнява и без това тежкото икономическо положение, в което тогава се намира НРБ. Голяма част от реколтата остана неприбрана на полето, а загубите само в селското стопанство надхвърлят 1 млрд. лв.
Живков си мисли, че е спечелил, но не се „смее” последен, тъй като само няколко месеца по-късно е принуден от Москва да се оттегли от властта. „Възродителният процес” е отречен от самата БКП с решение на нейното Политбюро на 29 декември 1989 г., с което се опитва да излезе от тоталната международна изолация, в която Тодор Живков е вкарал страната. До края на 1990 г. около 150 000 от преселилите се в предната година в Турция се завръщат в България.
* Виж повече книгата на Михаил Груев и Алексей Кальонски „Възродителният процес” – мюсюлманските общности и комунистическият режим, Институт за изследване на близкото минало, изд. Сиела”, 2008 г., информация от която е използвана в настоящия текст.
