Стою Николов Томбаков
Стою Николов Томбаков
село Цалапица, област Пловдив.
село Цалапица.
Заможно селско семейство.
Женен с три деца.
42 години.
село Цалапица.
След 9 септември 1944 г.
село Цалапица.
Стою Томбаков остава рано без баща, но е предприемчив и трудолюбив човек, осигурява поминък и на братята си. Създава модерно за времето си стопанство. Засажда лозе и овощна градина, има мелница за пипер, купува грозде от други лозари и построява винарска изба с лаборатория и машина за бутилиране. Чрез познат търговец продава вино в страната и в Англия. Няма политически пристрастия. Уважаван е от съселяните и избиран за общински съветник. Помага с храна и пари на партизаните, те го карат и да се застъпва за заловени партизани.
Арестуван е на 9 септември 1944 г. като враг – кулак заедно с брат си Димитър. Семейството търси помощ от видния партиен функционер Иван Пръмов (командир на партизанския отряд „Васил Левски” и секретар на ЦК на БКП след 1944 г.), защото Стою Томбаков му е помагал. Пръмов нарежда да го освободят, но заповедта му не е изпълнена. След 20 дни побои в ареста в Цалапица отвеждат Томбаков в Пловдив да изтегли спестяванията си и след това го убиват.
Тъй като е обявен за „кулак, фашист и народен враг” стопанството му е разграбено и унищожено, имотите конфискувани. Брат му Димитър остава жив, защото биячите са взели „хуманното” решение да убиват по един човек от семейство. Но след побоите е все болен и лабилен психически. На трите малки деца на Стою Томбаков е разрешено да носят храна на арестуваните и стават свидетели на побоите и в двора пред общината. Смъртта на баща им и преживяното са причина да страдат от страхова невроза и да не живеят нормално. През следващите десетилетия „народната” власт тормози не само децата му, но и внуците, както и семействата на братята му.
Арестуван е на 9 септември 1944 г. като враг – кулак заедно с брат си Димитър. Семейството търси помощ от видния партиен функционер Иван Пръмов (командир на партизанския отряд „Васил Левски” и секретар на ЦК на БКП след 1944 г.), защото Стою Томбаков му е помагал. Пръмов нарежда да го освободят, но заповедта му не е изпълнена. След 20 дни побои в ареста в Цалапица отвеждат Томбаков в Пловдив да изтегли спестяванията си и след това го убиват.
Тъй като е обявен за „кулак, фашист и народен враг” стопанството му е разграбено и унищожено, имотите конфискувани. Брат му Димитър остава жив, защото биячите са взели „хуманното” решение да убиват по един човек от семейство. Но след побоите е все болен и лабилен психически. На трите малки деца на Стою Томбаков е разрешено да носят храна на арестуваните и стават свидетели на побоите и в двора пред общината. Смъртта на баща им и преживяното са причина да страдат от страхова невроза и да не живеят нормално. През следващите десетилетия „народната” власт тормози не само децата му, но и внуците, както и семействата на братята му.
Информация за съдбата на Стою Томбаков се съдържа в спомените на Гергана Кирилова Рудова и Радко Димитров Томбаков, записани от Надежда Любенова.
Надежда Любенова, „Заритите кладенци край Цалапица проговарят”, второ допълнено издание, издателство „Макрос”, Пловдив, 2016 г., с.62-67.