Добри Божилов Хаджиянакиев
Добри Божилов Хаджиянакиев
26 юни 1884 г.
гр. Котел, Източна Румелия.
Финансист.
Министър-председател (1943-1944).
60 години.
гр. София.
Москва, СССР.
НКВД.
Първи върховен състав на „народния съд”.
Осъден на смърт, заплащане на 5 млн. лв. глоба и присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот.
Добри Божилов Хаджиянакиев е финансист, министър-председател (14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.). Завършва Търговската гимназия в Свищов (1902). Работи като банков служител (1922-1935) в БНБ. През 1924-1935 г. подуправител на банката, а в периода 1935-1938 г. е управител на БНБ. Преподавател е по финанси в Свободния университет. Назначен е за министър на финансите в кабинетите на Георги Кьосеиванов и проф. Богдан Филов (1938-1943).
След смъртта на цар Борис III при управлението на регентите е назначен за министър-председател (септември 1943 г.), като съвместява поста министър на финансите. Правителството му декларира, че ще следва политиката на цар Борис III. За да ограничи ударите на нелегалната компартия кабинетът обявява, че няма да подвежда отговорност онези нелегали, които се предадат доброволно. В същото време засилва въоръжените акции срещу партизанските формирования (ноември 1943 г.) и обявява награди за убити партизани (50 000 лв.). През януари 1944 г. София и няколко други градове претърпяват тежки бомбардировки от англо-американските военно-въздушни атаки. Кабинетът му подава оставка на 1 юни 1944 г., за да избегне съветския дипломатически натиск и искането да се отворят съветски консулства в Русе, Варна и Бургас.
Добри Божилов е арестуван е в дните след 9 септември 1944 г., когато с преврат идва правителството на Отечествения фронт, а страната е окупирана от съветската армия. Заедно с тримата регенти и група от висши държавни лица и военни е откаран в Москва, където е подложен на разпити.
Групата е върната в София след повече от три месеца, на 3 януари 1945 г. за организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който Божилов е подсъдим и осъден на смърт.
Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Добри Божилов е разстрелян заедно с другите с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 22 министри от неговия кабинет, както и тези на Богдан Филов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
След смъртта на цар Борис III при управлението на регентите е назначен за министър-председател (септември 1943 г.), като съвместява поста министър на финансите. Правителството му декларира, че ще следва политиката на цар Борис III. За да ограничи ударите на нелегалната компартия кабинетът обявява, че няма да подвежда отговорност онези нелегали, които се предадат доброволно. В същото време засилва въоръжените акции срещу партизанските формирования (ноември 1943 г.) и обявява награди за убити партизани (50 000 лв.). През януари 1944 г. София и няколко други градове претърпяват тежки бомбардировки от англо-американските военно-въздушни атаки. Кабинетът му подава оставка на 1 юни 1944 г., за да избегне съветския дипломатически натиск и искането да се отворят съветски консулства в Русе, Варна и Бургас.
Добри Божилов е арестуван е в дните след 9 септември 1944 г., когато с преврат идва правителството на Отечествения фронт, а страната е окупирана от съветската армия. Заедно с тримата регенти и група от висши държавни лица и военни е откаран в Москва, където е подложен на разпити.
Групата е върната в София след повече от три месеца, на 3 януари 1945 г. за организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който Божилов е подсъдим и осъден на смърт.
Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Добри Божилов е разстрелян заедно с другите с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 22 министри от неговия кабинет, както и тези на Богдан Филов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
През 1996 г. състав на Върховния съд отменя като незаконосъобразна присъдата, издадена от Първи върховен състав на „народния съд”, с която през 1945 г. Добри Божилов е осъден на смърт.
1. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 1 и 14, л. 10-11, 178 и 252 архив на Първи върховен състав на „народния съд”.
2. АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф.1, оп.1, а.е.111, л.1, акт за предаване на министъра на вътрешните работи на задържаните от съветското военно командване на Кирил Преславски, Богдан Филов, Никола Михов, Добри Божилов, Константин Муравиев, Петър Габровски, Димитър Василев, Димитър Шишманов, Първан Драганов, Хаджипетков и Константин Лукаш (на руски език) от 3 януари 1945 г.
3. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 57-58.
2. АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф.1, оп.1, а.е.111, л.1, акт за предаване на министъра на вътрешните работи на задържаните от съветското военно командване на Кирил Преславски, Богдан Филов, Никола Михов, Добри Божилов, Константин Муравиев, Петър Габровски, Димитър Василев, Димитър Шишманов, Първан Драганов, Хаджипетков и Константин Лукаш (на руски език) от 3 януари 1945 г.
3. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 57-58.
Добри Божинов | Снимка: Държавна агенция „Архиви”.
Документ №1: Акт (на руски език) за предаването от съветска страна на задържаните над три месеца в Москва бивши регенти и държавни и военни лица, сред които и княз Кирил | Източник: comdos. Документ №2: Страници от присъдата на Първи върховен състав на „народния съд”, с която княз Кирил е осъден на смърт | Източник: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА.
