Герасим Тодоров Николов
Герасим Тодоров Николов
27 ноември 1910 г.
село Влахи, Светиврачка околия (днес община Кресна), област Благоевград.
село Влахи.
Селски.
Гимназиално.
Женен.
Командир на Светиврачката горянска чета или Шести Пирински отряд.
ВМРО – Иван Михайлов (до забраняването ѝ през 1934 г.), „Звено” (след 9 септември 1944 г.).
37 години.
Герасим Тодоров е командир на основаната през месец май 1947 г. горянска група, известна като Светиврачката чета. Четата е въоръжена и достига численост на над 40 души.
Роден през 1910 г. в закътаното в Пирин село Влахи, Кресненско, той е потомък на род, свързан пряко с ВМРО, като е неин член до забраната на организацията през 1934 г. Отбива военната си служба и става горски надзирател в Ощава. След 1944 г. става касиер-счетоводител на селската потребителна кооперация в родното му Влахи и член на „Звено“.
След започналата разправа с политическата опозиция през май 1947 Герасим Тодоров година създава група от горяни за борба с комунистическата власт в Пиринска Македония и с нея излиза в нелегалност. Горянската му чета е известна като Шести Пирински отряд. Нейни привърженици и ятаци са бивши членове на ВМРО, присъединили се впоследствие към БЗНС, „Звено“ и Работническата партия.
От 14 души в началото четата му достига до 42 души и провежда акции, насочени срещу местни представители на властта с цел ограничаването и прекратяването на насилствената македонизация на Пиринска Македония, извършвана от компартията, както и срещу режима на БКП като цяло.
През 1947-1848 г. четата на Герасим Тодоров контролира територията на Санданска околия, част от Разложко и дори стига до Гоцеделчевско и част от бившата Горноджумайска околия – територия, която самият комунистическия режим признава, че на нея „народната власт” е сведена до минимум.
Шести Пирински отряд не само е най-големият в региона, но и с най-силно влияние от горянските чети в страната. По тази причина режимът организира и провежда една от най-мащабните акции срещу него с цел ликвидиране на четата на Герасим Тодоров. Операцията под кодово име „ЕЛЕН” в края март 1948 г. включва пълна неколкодневна блокада на района, включваща масирано присъствие на милиционери, агентура и служители на ДС.
Четата е обградена, атакувана и разбита. Самият ѝ водач Герасим Тодоров не се предава и слага край на живота си с последната му останала граната на 30 март 1948 г.
Архивите на Държавна сигурност, включени в книгата, разкриват, че цялата акция завършва седмица по-късно, като убитите горяни са 42, заловени са 41 и само един четник успява да се укрие и избяга. От общо 140 души, арестувани четници и ятаци, 106 получават присъди, от които 11 са смъртни.
Роден през 1910 г. в закътаното в Пирин село Влахи, Кресненско, той е потомък на род, свързан пряко с ВМРО, като е неин член до забраната на организацията през 1934 г. Отбива военната си служба и става горски надзирател в Ощава. След 1944 г. става касиер-счетоводител на селската потребителна кооперация в родното му Влахи и член на „Звено“.
След започналата разправа с политическата опозиция през май 1947 Герасим Тодоров година създава група от горяни за борба с комунистическата власт в Пиринска Македония и с нея излиза в нелегалност. Горянската му чета е известна като Шести Пирински отряд. Нейни привърженици и ятаци са бивши членове на ВМРО, присъединили се впоследствие към БЗНС, „Звено“ и Работническата партия.
От 14 души в началото четата му достига до 42 души и провежда акции, насочени срещу местни представители на властта с цел ограничаването и прекратяването на насилствената македонизация на Пиринска Македония, извършвана от компартията, както и срещу режима на БКП като цяло.
През 1947-1848 г. четата на Герасим Тодоров контролира територията на Санданска околия, част от Разложко и дори стига до Гоцеделчевско и част от бившата Горноджумайска околия – територия, която самият комунистическия режим признава, че на нея „народната власт” е сведена до минимум.
Шести Пирински отряд не само е най-големият в региона, но и с най-силно влияние от горянските чети в страната. По тази причина режимът организира и провежда една от най-мащабните акции срещу него с цел ликвидиране на четата на Герасим Тодоров. Операцията под кодово име „ЕЛЕН” в края март 1948 г. включва пълна неколкодневна блокада на района, включваща масирано присъствие на милиционери, агентура и служители на ДС.
Четата е обградена, атакувана и разбита. Самият ѝ водач Герасим Тодоров не се предава и слага край на живота си с последната му останала граната на 30 март 1948 г.
Архивите на Държавна сигурност, включени в книгата, разкриват, че цялата акция завършва седмица по-късно, като убитите горяни са 42, заловени са 41 и само един четник успява да се укрие и избяга. От общо 140 души, арестувани четници и ятаци, 106 получават присъди, от които 11 са смъртни.
Комунистическият режим употребява по-късно пропагандно случая, като по него е заснет филма „Глутница” (1972) на режисьорката Иванка Гръбчева, дъщеря на началника на Пето управление на ДС (УБО) ген. Димитър Гръбчев и Митка Гръбчева, партизанска и участничка в комунистическите бойни групи. Във филма, както и в цялата пропаганда на БКП, горяните са представени като бандити.
Виж документите от досието на Герасим Тодоров в Държавна сигурност в книгата на Веселин Ангелов, „Отличен българин с името Герасим”, 2001 г., второ издание 2008 г. (повече за книгата – ТУК).
1. Веселин Ангелов, „Отличен българин с името Герасим“, второ издание, 2008 г.
2. Диню Шарланов, „История на комунизма в България“, том 2, изд. „Сиела“, 2009 г., с. 148-161.
2. Диню Шарланов, „История на комунизма в България“, том 2, изд. „Сиела“, 2009 г., с. 148-161.
Герасим Тодоров | Рисунка: Костадин Събев.
