Иван Горанов завършва Първа софийска мъжка гимназия (1909) и следва право в Мюнхен и Женева (1909-1914) година учи и се дипломира в Берлинския университет. Горанов участва в Първата световна война като запасен офицер от 1-ви пехотен софийски полк. В боевете в Добруджа е ранен и награден с офицерски кръст за храброст и немския „Железен кръст“. Работи като адвокат в Самоков и София (1920-1942).

Назначен е за министър на железниците, пощите и телеграфите от 15 февруари 1940 г. в първия кабинет на Богдан Филов и става на този пост до 11 април 1942 г. В периода 1943-1944 г. е директор на кабинета на Регентството. Като министър в кабинета на Богдан Филов се обявява против обявяването на война Великобритания и САЩ.

След 9 септември 1944 г. Иван Горанов е арестуван и е един от подсъдимите бивши министри, осъдени на смърт от Първи върховен състав на „народния съд”. Присъдата не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Иван Горанов е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 21 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание. Телата са им захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.