Георги Пущилов се ражда в бедно селско семейство и е едно от 6-те деца в него. Баща му Тодор участва в Първата световна война и е убит на фронта в Румъния край Букурещ. Майка му Митра почива три дни след скръбната вест и 6-те деца остават пълни сираци. Георги Пущилов, който е 15-годишен, започва работа като ратай. Жени се през 1920 г. за Недялка Делипетрова от село Орехово (бивша Асеновградска околия). Служи като войник-доброволец в Смолян (1924-1926).

През 1930 г. заминава са София, където започва работа като полицай. В края на 1935 г. се премества в Пловдив, където отново работи като полицай. През тези години семейството му – съпругата и четирите му дъщери – остава на село. През 1936 г. Георги Пущилов е осиновен от вуйчо си Атанас Гайдаров.

През 1938 г. със спестени пари успява да закупи пустеещ парцел в Пловдив и през 1940 г. започва строеж на къща. Семейството му се премества в нея от село Лилково през 1941 г.

По това време Георги Пущилов служи в 4-ти полицейски участък в Пловдив, където е най-възрастният полицейски служител. Работи като телефонист в участъка и разнася писма, не участва в полицейски акции. Както посочва в спомените си дъщеря му Люба Георгиева той е станал полицай по необходимост да издържа семейството си и с политика не се е занимавал.

На 26 юни 1946 г. в Пловдив комунистическият лидер Райчо Кирков е тежко ранен при престрелка с полицията. Кирков е член на окръжния комитет на Работническата партия и на Втора военна оперативна зона (по определение на нелегалната компартия).

Престрелката започва след като полицейски служители, сред които и Георги Пущилов поискват документите му за проверка. Кирков открива огън и ранява трима полицаи, като най-тежко е ранен в стомаха Пущилов. Кирков се самоубива, за да не бъде арестуван. Фактът на самоубийството е потвърден от брат му Георги Кирков в пловдивския „Отечествен вестник” от 24 юни 1945 г.

След 9 септември 1944 г. Георги Пущилов е арестуван и обвинен за смъртта на комунистическия функционер. Милицията неколкократно претърсва къщата му, за да търси оръжие, но вместо това задига плат и сапун, подготвени за бременната му съпруга, която ражда осем дни след задържането му.

Близките му успяват да го видят при няколкото свиждания в ареста. Той успява да им предаде, че е подложен на побой. Ритан е в стомаха, където е ранен при престрелката и раните все още не са заздравели.

През януари 1945 г. умира една от дъщерите му в резултат на стрес след поредния обиск, по време на който милиционер насочва оръжие срещу нея и тя припада от страх.

В помените си дъщеря му Люба Георгиева посочва, че по време на съдебния процес не са допуснати свидетели, които са искали да свидетелстват в негова полза. Съдът го признава за виновен и осъжда на две години и шест месеца затвор. Следва обаче протест от страна на съпругата на Райчо Кирков, която настоява Пущилов да получи смъртна присъда и съдът се съобразява с това искане. Подсъдимият е осъден на смърт чрез разстрел и глоба от 500 000 лв.

След произнасяне на присъдата през април 1945 г. на семейството е допуснато до осъдения за 5 минути в съдебната зала, където са се прощавали и близки на други осъдени. „Затворниците бяха с вериги на краката и вързани един за друг всички, сякаш бяха без кръв на лицето”, спомня си Люба Георгиева, една от дъщерите на Пущилов. Двадесет дни след разстрела новородената му, пета дъщеря почива.

Люба Георгиева е принудена на работи като чирак в копринена фабрика, а през 1946 г. се премества в село Черна гора, Чирпанско, където отново работи в копринарството, а след това се връща в Пловдив, където създава семейство. Въпреки че къщата им в Пловдив е конфискувана, семейството е търсено до 1951 г., за да плаща данъци. Тя не забравя случилото се описва в писмено свидетелство случилото се с баща ѝ и семейството.

По-късно близките установяват, че осъдените от „народния съд” в Пловдив са разстреляни в близост до сегашния гребен канал в града и по-точно до спортния диспансер, където през 1945 г. е имало няколко ями от съюзническите бомбардировки, използвани за закопаване на труповете на убитите.