Георги Христов Мицков е роден на 3 април 1921 г. в Пазарджик. Израства в Белово. Завършва гимназия и след това романска филология и философия в София. Бащата на Георги Мицков – убеден българин-македонец, е принуден да  напусне страната до края на живота си. Поради това и Мицков-син е преследван от тоталитарния режим. По-малкият му брат е убит в Пазарджишкия затвор през 1951 г. Майка му умира от сърдечен удар, а сестра му и той са изселени от Белово. След затвор и лагер, Георги Мицков живее почти нелегално години наред. Жителство в София не му се разрешава, нито професионална реализация. Чрез познати намира работа като общ работник в един от горските домове на Витоша. Принудително живее в Сливница. Много от приятелите му го изоставят поради страх от преследване. Независимо от трудностите той се занимава с преводаческа работа и превежда на български език десетки световни автори.

От 1957 г. е кореспондент на белгийското списание „Център за поетически изследвания” – издание на кралската библиотека на Белгия. От 1960 г. е постоянен член на журито на фондация „Биенал интернасионал дьо ла поези” под патронажа на белгийската кралица. Получава наградата „ЧИРЧЕ САБАУДИЯ” за преводите си на италиански поети. През 1998 г. получава ордена „Академични палми” на френското правителство за многогодишно популяризиране на френската култура.

През всичките години, когато му е било разрешено да печата преводи, Георги Мицков е писал и собствени стихове, които до 1989 г. не може да публикува (цензуриран е като инакомислещ). Първата му стихосбирка с поезия „Под сянката на съдбата” е издадена в самиздатската поредица „Лабиринти” на Кирил Кадийски през 1989 г.