Недко Ботев е опозиционен депутат от БЗНС „Никола Петков” в 6-то Велико Народно събрание от учредяването му през ноември 1946 г. до август 1947 г., когато опозиционния земеделски съюз е разтурен.

Завършва гимназия в Дряново и висше юридическо образование в университета в Загреб. За кратко е назначен за съдия в Трявна, а след това става адвокат. В периода 1920-1923 г. живее в Севлиево, където влиза в земеделското движение. През 1923 г. за известно време е арестуван. След това се установява в Русе, а от 1940 г. в София. След завръщането на Г. М. Димитров от емиграция е избран за административен секретар на БЗНС, пост който запазва и при Никола Петков. Недко Ботев е и член на Постоянното присъствие на БЗНС и е сочен като един от верните сподвижници на Никола Петков.

За народен представител в 6-то Народно събрание е избран от Русенска околия. Заради пламенните му речи в защита на свободата и демокрацията е отстраняван от парламентарната трибуна. Известна остава репликата му: „Комунистическата партия е фашистка организация!”

След разтурянето на опозиционния БЗНС „Никола Петков” Ботев е въдворен последователно в лагерите „Куциян”, „Богданов дол” и „Белене”.

След Унгарското народно въстание през 1956 г. отново е репресиран по нареждане на Тодор Живков и Георги Трайков до 1965 г. Изселен е от София в родното му Дряново, където умира на 20 декември 1968 г. в болница при неизяснени обстоятелства.