Димитър Талев Петров Палисламов
Димитър Талев завършва гимназия в Битоля през 1920 г. Следва българска филология в Софийския университет и завършва през 1925 г. През 1927 г. е привлечен за коректор във вестник „Македония“, който се оформя като орган на дясното крило на македонското движение (Иван Михайлов). През 1929 г. поема поста редактор към изданието, а от следващата 1930-1931 г. става главен редактор. След 1934 г. става сътрудник към вестник „Зора“. Води литературния отдел между 1938-1944 г. Талев приема анексията на Македония от 19 април 1941 г. като дългоочакван, щастлив завършек на македонските борби. Започва да печата във вестник „Зора“ знаменитата си сага „Железния светилник“.
След 9 септември 1944 г. животът му се обръща. БКП налага насилствена македонизация на населението от Пиринския край. Талев е обявен за националист и изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. е арестуван с упреци за „великобългарски шовинизъм“. Задържан е Софийския централен затвор до март 1945 г. След това е изпратен в “Трудово-изправително селище“ Бобов дол (до края на август 1945 г.). Талев отново е арестуван през октомври 1947 г.
Здравословното му състояние се влошава и получава тежка язва. В изключително тежко състояние е изпратен в рудник „Куциян“ до февруари 1948 г. След 1948 г. семейството на Талев е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите десет години той доработва романа „Железния светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.
В края на 50-те години Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Отличен е с званията „Заслужил деятел на културата, „Народен деятел на културата“, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е за народен представител в 31-то Народно събрание през 1966 г.
За комунизма
В своите спомени за баща си Димитър Талев неговият син Владимир Талев предава думите на големия български писател за комунизма:
„Баща ни бе натрупал от най-ранна младост много богат опит, горчив и вечно жив в сърцето му. Изтърпял бе най-тежки мъки, минал през преизподнята неколкократно, често заставал с лице срещу смъртта и все заради своята вера, все заради невероятно силната си обич към Македония – „тая земя българска”. Сега той искаше да ни успокои, да внесе обмисленост в действията ни, да ни предпази от лековерие или наивност, да ни спести пагубни рискове:
– Опитът на комунистите в държавническото управление е много стар – говореше ни той. – Ето…десетилетия са на власт! Те са уверени в себе си, но слепи със своята увереност. Оттук и техната безмилостност. Вие с брат ти сте срещу тех, аз също съм срещу тех. Но вие искате с главите си да съборите стената. Ще ви унищожат, нема и следа да остане от вас. Цели системи се борят срещу комунистите, но досега без успех...
Комунизмът ще си отиде, но разрухата, духовната разруха, която нанесе той е тежка. Ще треба да минат много поколения, за да бъде преболедувана...”
2. Цвета Трифонова, „Писатели и досиета” – политико-литературни очерци и документи, изд. „Фабер”, второ издание, 2007 г.
3. Сайт vek21press.com, „За моя баща Димитър Талев” – въпросът за държавата и за комунистическата власт. Реминисценции. Свидни спомени, статия от Владимир Талев, 31 декември 2015 г.
