Иван Костов Страхинов
Иван Костов Страхинов
9 декември 1907 г.
гр. Харманли, област Хасково.
гр. София.
Висше.
Женен.
Военен.
Майор от армията.
Привърженик на БЗНС „Никола Петков”.
40 години.
Държавна сигурност.
ТВО „Куциян“ (1948), лагерите „Богданов дол” (1949) и „Белене” (1949-1953 г., 1956-1959 г.).
Около 9 години.
гр. София, 1974 г.
„За постоянно”.
гр. Харманли.
Народната милиция.
Иван Страхинов (1907-1976) завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 6 септември 1930 г. , 1933 г. – поручик, на 1939 г. – капитан, 1941 г. – майор. Служи в 23-и пехотен полк, 14-и пехотен полк, 27-и пехотен полк, пехотна дружина в Драма (1941), 47-и пехотен полк (1943), 19-и пехотен полк (1944).
Уволнен е от армията през 1945 г. Привърженик на БЗНС „Никола Петков”. Въдворен в концлагерите „Куциян” (1948), „Богданов дол” (1949) и Белене (1949-1953 г., 1956-1959 г.). В свои спомени бивши лагеристи описват майор Страхинов като човек с изключителен дух, който не е пречупен нито от тежкия режим, нито от побоищата и наказанията, на които е подлаган в лагерите. На 16 април 1974 г. МВР го изселва от София в Харманли за „за постоянно” по силата на чл. 14, т. „а” от Указа за Народната милиция за „вражеска агитация”. През лятото на 1976 г. загива в Харманли при инцидент по време на работа. Оставя съпруга и две деца.
Уволнен е от армията през 1945 г. Привърженик на БЗНС „Никола Петков”. Въдворен в концлагерите „Куциян” (1948), „Богданов дол” (1949) и Белене (1949-1953 г., 1956-1959 г.). В свои спомени бивши лагеристи описват майор Страхинов като човек с изключителен дух, който не е пречупен нито от тежкия режим, нито от побоищата и наказанията, на които е подлаган в лагерите. На 16 април 1974 г. МВР го изселва от София в Харманли за „за постоянно” по силата на чл. 14, т. „а” от Указа за Народната милиция за „вражеска агитация”. През лятото на 1976 г. загива в Харманли при инцидент по време на работа. Оставя съпруга и две деца.
Виж повече за Иван Страхинов в публикация на сайта „Декомунизация” (проследи линка – ТУК).
1. Йордан Вълчев, „Куциян“, изд. „Карина М“, 1994 г., второ допълнено издание, с. 68.
2. Сайт „Декомунизация”.
2. Сайт „Декомунизация”.
Иван Страхинов | Източник: Йордан Вълчев, „Куциян“.
