Йордан Методиев Константинов
Йордан Константинов – Дацо е строителен инженер, завърши висше образование в Мюнхен. Той е приятел от детство на бившия дипломат Стефан Бочев. Заедно са и в младежката протестантска организация ИМКА.
През 1943 г. е мобилизиран в РО (разузнавателния отдел към Щаба на армията, военното разузнаване) и предаден за връзка към немската разузнавателна служба, дислоцирана в гр. Харманли с цел да я подпомага и контролира.
През 1949 г. е въдворен в лагера „Богданов дол” (ТВО Перник), а след създаването на лагера „Белене” същата година е превъдворен там. По спомените на дъщеря му д-р Дора Константинова формалният повод за въдворяването му е задаването на въпрос относно разликата между старата и новата избирателни системи по време на събрание в жилищната сграда в столицата, в която са живеели. „На другата сутрин, рано, след направен обиск на апартамента, двама цивилни служители на т.нар. народна власт го отведоха. Един месец нямахме никакви новини къде е и как е. След това са му разрешили да ни уведоми с открита картичка, че е в лагера Белене”, спомня си д-р Константинова.
През 1952 г. е отново арестуван и разпитван за дейността му в РО през, като ДС го вербува на компрометираща основа, но Константинов е отказал да сътрудничи и поради тази причина е изключен от агентурния апарат. По това време той работи в „Енергохидропроект” като инженер.
От досието му в Държавна сигурност се разбира, че е проучван още през 1950 г. През 1969 г. Второ главно управление на ДС образува срещу Йордан Константинов дело за оперативно наблюдение (ДОН) под псевдонима „БИВШИЯ”, което продължава до смъртта му през 1981 г. и е прекратено две години след това.


В „Белене” през 1949 г. той е въдворен с брат си Константин Константинов. Като инженер Йордан Константинов ръководи построяването на новата сграда на комендантството на лагера, която се намира в тогавашното село Белене, на брега на Дунава.
2. Стефан Бочев, „Белене – сказание за концлагерна България” изд. фондация „Българска наука и изкуство”, 2003 г., второ, пълно издание, с. 115, 155, 689.



