Архиепископ Методий Стратиев (светско име Никола Димитров Стратиев) е български католически духовник, монах августино-успенец, бивш екзарх на Софийската екзархия. В родното си село Срем, Хасковско, завършва начално образование и продължава образованието си в Ямболската гимназия. След това учи 5 години във Френския колеж „Св. Августин” в Пловдив. През 1936 г. заминава за Франция и постъпва в Монашеското общество на августино-успенците. Там получава расото и ново монашеско име – Методий. В периода 1937-1942 г. учи философия и богословие в Католическия институт в Париж, който е клон на Сорбоната.

През 1942 г. е ръкоположен за свещеник в Оредена на Августино-Успенците. В края на юли 1943 г. отец Методий се завръща в България. Става ректор на духовната семинария „Св. Йосиф” и преподава френска литература в колежа „Св. Августин” в Пловдив. Развива и активна публицистична дейност в българската католическа преса. На 18 май 1946 г. е преместен от епископа в енорията „Св. св. Кирил и Методий” в Ямбол, където става енорийски свещеник.

През 1952 г. е арестуван от Държавна сигурност и откаран в София. Подложен е на изтезания – побоища, денонощни разпити, карцер, физически мъчения и морален тормоз. На съдебния процес срещу католическите свещеници отец Методий Стратиев е осъден на 14 години лишаване от свобода и пълна конфискация на имуществото. Попада в затвора в Плевен, лагера в „Белене”, затвора в Пазарджик, каменната кариера в Огняново, Пазарджишко и на кариерата в Самоводене, Великотърновско. Освободен е през 1963 г., след като излежава 11 години, а присъдата му е приспадната от извършения от него труд като затворник.

На 28 април 1963 г. той е назначен от папа Йоан XXIII за помощник епископ на Католическа Апостолическа Екзархия и титулярен епископ на Диоклецианопол. На 5 септември 1965 г. е ръкоположен за епископ от екзарх Кирил Куртев. След смъртта на епископ Куртев, Епископ Методий ръководи Софийската Апостолическа Екзархия от март 1971 до септември 1995 г., когато папа Йоан Павел II приема оставката му. На 18 декември 1993 г. е номиниран за архиепископ ad personam от папа Йоан Павел ІІ. Почива през 2006 г. на 90-годишна възраст.