Христо Бърдаров
Христо Бърдаров
6 октомври 1899 г.
гр. Ловеч.
гр. София.
Личен адютант на цар Борис III.
52 години.
Лагерът „Белене” (1951-1953).
Христо Бърдаров е роден в Ловеч, но завършва гимназия в Разград, а след това и Военното на Негово Величество училище в София (1920), като първенец на випуска. С чин подпоручик е изпратен в Разград на служба в 19-ти пехотен Шуменски полк. От януари 1927 г. е на служба в охранителната рота в Чамкория, а от 1930 г. е в свитата на цар Борис III, като личен адютант до смъртта му през 1943 г. След това е адютант на царица Йоанна и Симеон II до 1946 година.
От 1933 г. капитан Бърдаров служи в 10-ти пехотен Родопски полк, а през 1936 г. в 23 пехотен Шипченски полк. Същата година е назначен за комендант на двореца, а от 1942 г. за флигел адютант на царя. Уволнен е от служба през 1944 г.
От 1933 г. капитан Бърдаров служи в 10-ти пехотен Родопски полк, а през 1936 г. в 23 пехотен Шипченски полк. Същата година е назначен за комендант на двореца, а от 1942 г. за флигел адютант на царя. Уволнен е от служба през 1944 г.
Бившият дипломат и лагерист Стефан Бочев нарича в спомените си Христо Бърдаров генерал и „възпитателят на Симеончо”. Бочев е възмутен, че Бърдаров се опитва да се хареса на началниците на лагера „Белене” и даже им благодари за грижите на народната власт, които тя полагала за лагеристите.
1. Стефан Бочев, „Белене – сказание за концлагерна България” изд. фондация „Българска наука и изкуство”, 2003 г., второ, пълно издание, с. 659, 783.
2. Румен Руменин, „Офицерският корпус в България 1878-1944”, т. 1 и 2, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996 г.
2. Румен Руменин, „Офицерският корпус в България 1878-1944”, т. 1 и 2, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996 г.
