Димитър Стефанов Савов
Димитър Савов е индустриалец и министър на финансите (1944) в правителството на Иван Багрянов. Завършва гимназия в Сливен (1906). През 1910 г. завършва търговски и финансови науки в Берлин, а през 1912 г. – политически и икономически науки в Париж. Той участва в ръководството на множество български предприятия между двете световни войни.
Основател и акционер в няколко търговски и промишлени предприятия – „Савов и Пиперков“, „Оливия“, „Филтис“, „Напред“, акционерно дружество за химически произведения. През различни периоди е член на управителните съвети на Българска народна банка, Банка „Български кредит“, Съединени български банки, Френско-българска банка за международна търговия, Акционерно дружество „Пирин“, „Кораловит“, Българско минно и металургично дружество, Застрахователно дружество „Балкан“и други.
От 1922 до 1943 г. Димитър Савов участва в ръководството на Софийската търговско-индустриална камара, известно време е член на Управителния съвет на Международната търговска камара в Париж. Председател е на Българо-гръцкото дружество (1937-1941) и на Българо-югославската стопанска камара (1940-1941).
След Деветосептемврийския преврат 1944 г. на 1 февруари 1945 г. Димитър Савов е осъден от Народния съд на 15 години затвор, като министър на финансите (1 юни 1944 – 2 септември 1944 г.) в правителството на Иван Багрянов и народен представител (1938-1939). През 1946 г. е освободен, но през 1947 г. е интерниран в Горни Дъбник, а през 1951 г. е въдворен в лагера „Белене”, където малко по-късно умира (18 август 1951 г.).
Димитър Савов е баща на политика Стефан Савов (1924-2000), председател на възстановената след 10 ноември 1989 г. Демократическа партия, един от лидерите на СДС и председател на 36-то Народното събрание (в периода 1991-1992 г.).
„... мажа с кал някакъв коптор. В който, зная, вече трети ден лежи трупът на един Димитър – ама Вълев ли, Савов ли…бивш индустриалец казаха, но известно време и министър на търговията.”
По това време в лагера „Белене” са въдворени двама бивши министри – Димитър Савов и Димитър Вълев. Димитър Вълев е министър на търговията, но остава жив и умира през 1967 г.
През 1996 г. състав на Върховния съд отменя като незаконосъобразна присъдата, издадена от Първи върховен състав на „народния съд”, с която през 1945 г. Димитър Савов е осъден.
2. Стефан Бочев, „Белене – сказание за концлагерна България” изд. фондация „Българска наука и изкуство”, 2003 г., второ, пълно издание, с. 575.
3. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец”, 1999 г., с. 395-396.
