Паметникът на горяните в Сливен
Паметникът на горяните в Сливен се намира в центъра на града, почти забулен от зелена декоративна растителност около него. Представлява част от неголяма скала, на която са поставени плочи с изписани имена на 41 души от Втора сливенска чета, действала в периода 1950-1951 г. в Стара планина в района над Сливен.
Освен имената за загиналите върху скромния паметник са поставени следните надписи: „В памет на горяните от Сливенско, загинали през 1950-1951 г.” и „За тях животът бе борба под знамето на свободата, смъртта – достойна победа!”
Паметникът е поставен по инициатива и със средствата на Съюза на репресираните в Сливен през 2001 г. Открит е тогава от вицепрезидента Тодор Кавалджиев, земеделец и бивш лагерист в „Белене”, политически затворник по времето на комунизма, излежал 11 години в затворите в Пазарджик и Плевен (1952-1963).
Отдаването на почит на горяните от Сливенско се извършва на 2 юни, когато в страната се чества Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Това е така, защото на 1 срещу 2 юни 1951 г. Втора сливенска чета, наброяваща 106 души и ръководена от Георги Маринов Стоянов – Търпана, влиза в тежко сражение с въоръжени части на МВР и армията, възлизащи на 13 000, като при сражението загиват 40 горяни.
Въпреки, че е ранен командирът на четата Георги Стоянов (наричан още Бенковски по приликата си с водача на Хвърковатата чета на Априлското въстание Георги Бенковски) успява да изведе останалите извън блокадата. По-късно той е заловен, осъден на смърт и убит на 2 декември 1951 г.
„Отдаваме почит жертвите на Горянското движение, което е най-силно в Сливенския край. Трябва да почитаме паметта им и е нужно тя да се превърне част от учебниците по история, за може новите поколения българи да знаят за саможертвата на тези хора”, отбелязва Димитър Сяров, областен управител на Сливен, по време на честването през юни 2015 г.
Други паметници на горяните
В страната съществуват още няколко паметници, посветени на загинали участници в Горянското съпротивително движение срещу комунистическия режим в България.
Един от тях е паметникът на легендарния Герасим Тодоров (1910), командир на Шести Пирински отряд (1948), издигнат в родното му село Влахи, община Кресна. Той се самоубива, за да не бъде заловен жив при мащабна акция срещу отряда му, изпратена от комунистическия режим, в която са включени сили на местната милиция, т.нар. доброволни отряди на трудещите се, части на Вътрешни войски и редовна войска с бронирани машини от София, Враца и Пловдив.
Друг скромен паметен знак съществува в двора на църквата „Свети Георги Победоносец” в с. Габарево, община Павел Баня. Там са погребани костите на убитите на 1 октомври 1951 г. недалеч от селото 16 младежи горяни от отряд „Никола Петков” на възраст между 16 и 25 години.
Масовият им гроб е разкрит през 1992 г., а тленните им останки са пренесени и погребани в общ гроб край църквата в Габарево, където веднъж годишно се организира поклонение в тяхна памет. През 2014 г. на мястото е поставен и паметник.
Паметник на гимназиста Георги Сучев (1928) е издигнат в родното му село Илинденци, община Струмяни. Той е участник в горянския отряд на Герасим Тодоров. На 23 март 1948 г. Сучев е обкръжен от милиция и се самовзривява в плевня в родното си село, за да не бъде заловен жив.