line head

Делата за унищожаването на досиетата

След като през 1992 г. става известно, че две години по-рано преди първите свободни избори тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев е разпоредил тайно прочистване на досиетата срещу него прокуратурата започна разследване. Освен него обвиняем става и началникът на отдел 03 „Архив” на Държавна сигурност ген. Нанка Серкеджиева. В резултат на чистката, извършена тайно от опозицията и обществото от края на януари 1990 г. и продължила в следващите месеци, са унищожени около 42% от досиетата на агентурния апарат на ДС.

Разследването се проточва с години и е повлияно от конюнктурната смяна на политическите мнозинства, управлявали през 90-те години. Двамата генерали са обвинени в извършването на документни престъпления и нарушаване на нормативната база на МВР по отношение на съхранението и опазването на оперативния отчет.

Едва през 2002 г. прокуратурата вкарва делото в съдебна зала. Състав на Върховният касационен съд дава ход на съдебен процес и призна за виновни Семерджиев и Серкеджиева по обвинение в злоупотреба с власт и служебно положение. Ген. Семерджиев получи 4 години затвор, а Серкеджиева 2 години. Двамата подсъдими обжалват решението на първоинстанционния съд.  През август 2003 г. 5-членен състав на Върховния касационен съд отменя първоинстанционното съдебно решение и връща делото за доразследване. Въпреки значимия обществен интерес делото не е внесено от прокуратурата за повторно разглеждане от съда през следващите години. Необезпокоявани повече от българското правосъдие двамата подсъдими изживяват остатъка от живота без повече да прекрачват съдебна зала.  Нанка Серкеджиева почива през 2012 г., а Семерджиев през 2015 г.



Следствието срещу началника на отдел 06 в Шесто управление Димитър Иванов


През 2001 г. прокуратурата започна разследване срещу последния началник на отдел 06 „Антидържавни прояви” в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия о. р. капитан Димитър Иванов за унищожаването на част от архива на отдела.

На Иванов е повдигнато обвинение за длъжностно престъпление (по чл.387 от Наказателния кодекс) за унищожаване на част от архива на отдела. Тогава става ясно, че Димитър Иванов сам е свидетелствал срещу себе си в докладна записка до бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев.

„Въз основа на утвърдено предложение от първия заместник-министър Григор Шопов през януари-май 1989 г. комисия от пет човека под мое ръководство прегледа, прочисти и унищожи с протоколи, почти всички материали с политическа окраска, съхранявани в отдела”, пише Димитър Иванов в докладната записка на 8 септември 1997 г., станала известна в края на 2000 г.

DSC 0241

Самият Димитър Иванов, бивш вицепрезидент на групировката „Мултигруп”, а след това издател и колекционер на антични предмети, многократно заявява публично, че архивът на отдела е унищожен. Липсата на архива на отдела, както и неговата картотека, не пречи на Иванов да пише книги за дейността на отдел 06 на Шесто, в които с прецизна точност да сочи многобройни разработки, дела и агенти без обаче да цитира източниците на информация.

Прокуратурата неколкократно привиква за разпити Димитър Иванов, но следствието срещу него е тихомълком прекратено малко по-късно по време на мандата на главния прокурор Никола Филчев.

Разследването срещу Бриго Аспарухов за унищоженото досие на Атанас Тилев – „РУМЯНЦЕВ”


През 1993 г., когато завърналият се от чужбина Атанас Тилев се изявява като банкер в България неговият приятел от немската гимназия в Ловеч и кадрови служител на ДС ген. Бриго Аспарухов, който по това време е директор на Националната разузнавателна служба (НРС, правоприемник на Първо главно управление на ДС), се разпорежда за унищожаването на досието му. Тилев е привлечен като секретен сътрудник на ПГУ през 1972 г. под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, след като вече е женен за дъщерята на финландския министър на външните работи Ахти Карялайнен. Впоследствие става ясно, че досието възлиза на 5 тома и над 1200 листа.

Brigo Asparuhov 2

Фактът на незаконното унищожаване на това досие става известен години по-късно – през 2000 г. по делото за клевета, което Тилев води срещу бившия премиер Жан Виденов. Едно от твърденията на Виденов е свързано с агентурното минало на Тилев. На искане от страна на защитата на бившия министър-председател да се извърши проверка по оперативния отчет за Тилев и тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев изпраща отговор до съда. В него посочва, че за банкера е съществувало досие от 5 тома в ПГУ под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, което е било унищожено в НРС през 1993 г.

След разгласяването на този факт прокуратурата образува дело срещу бившия директор на НРС ген. Бриго Аспарухов. Той е привлечен като обвиняем, а случаят е внесен в съда с обвинение срещу Аспарухов.  През 2001 г. обаче той се кандидатира като депутат от БСП и като такъв влиза в 39-то Народно събрание (2001-2005). Това става основание съдът да спре разглеждането на делото, тъй като Аспарухов се ползва с имунитет на народен представител..

Прокуратурата обаче изведнъж променя позицията си на 180 градуса и тихомълком прекратява делото, въпреки че то е в съдебна фаза, като по този начин нарушава разпоредбите на НПК. Така  Бриго Аспарухов излиза чист от кашата. Главен прокурор по време е Никола Филчев.