line head

Никола Стоянов Куфарджиев

Никола Стоянов Куфарджиев
19 февруари 1919 г.
гр. Самоков.
гр. София.
Женен.
Политик.
Секретар на Централния съвет на Българските професионални съюзи.
Участва в група на комунисти, които открито критикуват политиката на Тодор Живков и други висши партийни ръководители в писмо до ЦК на БКП.
БКП.
42 години.
гр. София, 1961 г.
село Зърнево (в заповедта погрешно е изписано с. Църнево), Толбухинско (днес област Добрич, община Тервел).
Столично управление на МВР-ДС.

Никола Куфарджиев е функционер на БКП, бивш политзатворник, лежал в лагери преди 9 септември 1944 г. и партизанин. При управлението на БКП е секретар на Централния съвет на Българските професионални съюзи.

Заедно с още шестима партийни членове – Бенжамен Варон, Веселин Дашин, Георги Милев, Христо Проданов, Илия Гатев и Иван Дионисиев – през 1960 г. се обръща с отворено писмо до ЦК на БКП, в което открито критикува политиката на Тодор Живков и други висши представители на комунистическата партия. В документа се посочва:

„Двегодишният опит вече потвърди фалита и на скока, и на ускореното коопериране в балканските райони. Но Тодор Живков не се отказва от поетия път, което говори, че повежда ЦК на БКП по опасни и безотговорни авантюри при уреждане съдбините на нацията и социализма.

Под предлог за опазването на гражданския мир в България, недопускане на унгарски или полски събития у нас Тодор Живков продължава атаката си срещу прокламираната през април 1956 г. демокрация в партията и обществото, преследва и отстранява всички свои възможни съперници с различни от неговите идеи и възгледи на развитието.

В страната и партията назряват условия за необратими деформации и трайни икономически затруднения. Натрупаха се достатъчно доказателство, че социализмът се изражда в своята карикатура. Страх е сковал страната и партията. Стават доминиращи двуличието и двойственият живот на хората. Деградира и се дехуманизира моралът в нашите отношения.”

Авторите на откритото писмо стават известни като групата на Никола Куфарджиев, макар тогава Живков и партийната цензура не дават гласност на обективната им критика. В писмото авторите му се определят като  „група членове на БКП – демократи, разтревожени от насоките и развитието на социализма в нашата страна”.

Интересното е, че критиката срещу икономическата политика, следвана от Живков за скокообразно развитие (по китайски модел) и ускорено коопериране, е абсолютно точна, тъй като именно през 1960 г. управлението на първия секретар на БКП довежда България до първия фалит сред страните от съветския лагер (виж рубриката „Фалити” в сайта – ТУК). Тогава, за да върне част от дълговете към съветските банки кредиторки е принуден тайно и еднолично да продаде целия български златен резерв на Съветския съюз.

Реакцията на Тодор Живков е бърза и категорична. Критично настроените комунисти са обявени за „ревизионисти-фракционери“. Без много шум членовете на групата на Куфарджиев, заедно със семействата им, са лишени от постоянно местожителство в София, уволнени са от работа и са изселени в отдалечени райони на страната. Тежки са последствията и за много техни приятели и съмишленици.

По този начин първият секретар на БКП смачква безкомпромисно първата сериозна съпротива срещу неговото авантюристично управление, дошла от средите на комунисти идеалисти.

Според заповедта за изселване Никола Куфарджиев и семейството са изселени в с. Зърнево, окръг Толбухин (днес област Добрич), а той е трябвало да работи като завеждащ ферма в Държавно земеделско стопанство – Каблешково. Каблешково се намира в Бургаско, което означава, че Куфарджиев на практика през седмицата е бил разделен от семейството си.

1. АКРДОПБГДСРСБНА – M, ф. 12, оп. 1, а. е. 850, л. 1-2, заповед на министъра на вътрешните работи №84/29 април 1961 г. за изселване на лица от гр. София, подписана „за министър” от зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов. Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” на Комисията по досиетата, 2014 г.
2. Христо Христов, „Тодор Живков. Биография”, Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела”, 2009 г., с. 324-326.
0102
Заповедта за изселването на Никола Куфарджиев и семейството му през 1961 г. | Източник: comdos.