Иван Карадочев е търговец на фини кожени изделия, дейност, която упражнява до 1947 г. След това е частник занаятчия на кожени облекла. През 30-те години на ХХ век е един от хората помогнали материално за възраждането на основания през 1914 г. футболен клуб „Левски”, на когото е привърженик.

В предложението за въдворяването му в Трудовата група – лагера край Ловеч на Столично управление на МВР-ДС от 10 ноември 1960 г. е посочено, че преди 9 септември 1944 г. „не е членувал в политически партии, но е бил явен привърженик на фашистката власт. След тази дата остава безпартиен , като се движи изключително сред вражеска среда”.

Той е обвинен, че е извършвал частна дейност като търговец на кожухарски изделия (предимно кожени палта), която е забранена с министерско постановление през 1958 г. Срещу него е образувано дознание по чл. 279 от НК, предвиждащо наказание поправителен труд от 6 месеца или 3 години затвор при доказване на користни цели. „Ние считаме, че за тези деяния, които той е извършил, наказанието за него е малко”, се посочва в предложението му за въдворяване от Столичното управление на МВР-ДС за срок от 1 година.

Въдворяването на Иван Карадочев в лагера край Ловеч е утвърдено със строго поверитална заповед №60 от 19 ноември 1960 г. на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов.

В лагера е въдворен на 8 декември 1960 г., а 15 дни по-късно е убит. След като се запознава с досието му отговорникът по ДС в лагера Николй Газдов започва да крещи на Карадочев: „Частник, частник!”

Оцелелият лагерист Кръстьо Николов описва съдбата на Иван Карадочев в показанията си пред Прокуратурата на въоръжените сили по делото за убийствата в лагерите край Ловеч и Скравена така:

„Димитър Цветков [един от бригадирите биячи] уби Иван Карадочев. На плаца видях как Цветков го бие. Карадочев беше седнал с опрян гръб на една развалена вагонетка. Димитър Цветков със силни ритници в областта на сърцето и с няколко дрянови тояги в областта на главата го довърши.”

Друг оцелял лагерист, Тодор Минков, допълва: „Карадочев го оставиха да умре в бараката. Той умря от нанесения му побой”. В акт за смърт №69 на името на Карадочев срещу дата на смъртта е записано 23 декември 1960 г., а като причина е посочена диагнозата диабет.

За убийството на Иван Карадочев прокуратурата приема следните обстоятелства:

„През декември 1960 г. по нареждане на Газдов и Горанов [Цвятко Горанов, началник-обект в лагера] в продължение на няколко дни на обект наказателна кариера бил бит лагеристът Иван Минков Карадочев от София, настанен в Трудовата група – Ловеч на 8 декември 1960 г. с обвинение, че е частник кожухар. Побоя на същия на обекта с тояги нанасяли лично Гдранов и ръководените от него обвиняеми Газдов, бригадирите Узукчиев, Цветков, Благой Гайтански и Слави Гальов от село Бороново, Дупнишка община, понастоящем психично болен и живущ в село Дебнево, Ловешка област. Със сериозни телесни увреждания Карадочев бил захвърлен в бараката, където вследствие на нараняванията на 23 декември 1960 г. починал. В акта за смърт по нареждане била вписана невярна диагноза, че починал от захарна болест.”

В обвинителния акт на прокуратурата по делото за убийствата в лагерите край Ловеч и Скравена е посочено, че Иван Карадочев е въдворен в Трудовата група по политически причини.