Концлагерът „Белене”
Концлагерът „Белене” е създаден на 27 април 1949 г. с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от министър-председателя Георги Димитров. С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО). С тази задача е натоварено МВР, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела.
Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на БКП в България по времето на комунизма. Придобил известност като лагера „Белене”, той е изграден на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото става известно като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 г. под конвой е прехвърлена първата група от около 300 лагеристи от лагера „Богданов дол”.
Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана. Натикани са в землянки и бараки, които сами изграждат с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.
През лагера преминават десетки хиляди души, като след смъртта на Сталин през 1953 г. политическото въдворяване в НРБ е преустановено за кратко. През 1956 г. след Унгарското народно въстание то е възобновено. В периода 1953-1956 г. в „Белене” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани противници на режима от цялата страна с присъди, получени на монтирани съдебни процеси.
През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за закриване на лагера „Белене”, след на Запад се публикуват информации, че в България все още има лагери.
Въпреки че „Белене” е закрит през 1959 г. в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица, предимно земеделци и през 1960 г. Тогава той е обособен като затвор.
През 1985 г. на мястото на някогашния Втори обект на лагера „Белене” са изолирани над 500 български турци, арестувани за съпротива срещу насилственото преименуване, проведено от режима на БКП. През април 1986 г. задържаните обявяват гладна стачка, която продължава 30 дни. В началото на месец май 1986 г. повечето от лагеристите са освободени от „Белене” и са интернирани в различни райони на страната.
След краха на комунистическия режим в България през 1989 г. „Белене” се превръща в място за памет на жертвите на лагерите по времето на управление на БКП. Първото поклонение на мястото на бившия лагер се провежда на 12 април 1990 г. от оцелели лагеристи сред социалдемократите, земеделците и др., както и от техни близки.
На 7 юни 1990 г., три дни преди първите свободни избори (10 юни 1990 г.) след рухването на комунистическия тоталитарен режим, на Втори обект на остров Персин се провежда следващото поклонение по инициатива на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се превръща в митинг, на който присъстват няколко хиляди души от цялата страна, сред които и много бивши лагеристи, както и представители на политическата опозиция.
В следващите години „Белене” в края на месец май или началото на юни се извършва годишно поклонение на мястото на бившия Втори обект. Негови организатори са дружествата на репресираните от комунистическия режим, както и на земеделските организации. Символично там е издигната купчина от камъни, на която са поставени кръст и полумесец, символизиращи присъствието на християни и мюсюлмани по време на съществуването на лагера.
В началото на ХХI век репресираните земеделци започва изграждането на мемориал, но бетонният постамент остава недовършен. През 2005 г. на една от пустеещите сгради е поставена паметна плоча от името на БЗНС – Народен съюз – Плевенска област.
През април 2014 г. изпратеният от Италия в гр. Белене местен енорийски католически свещеник Паоло Кортези инициира учредяването на Инициативен комитет за изграждането на мемориал на жертвите на Втори обект, в който се включват на жители от Белене, както и на репресирани и граждани от Италия и Франция. Свещеникът организира тогавашното годишно поклонение, както и групови посещения за поклонение на мястото на бившия лагер, включително и на чужденци.
През май 2015 г. на „Белене” се провежда годишно възпоменание на жертвите на комунистическия режим, организирано от отец Кортези и сподвижниците му. За първи път на поклонението участва почетна военна рота и военен оркестър в присъствието на председателя на Народното събрание Цецка Цачева и министъра на отбраната Николай Ненчев. Организираните от отец Кортези годишни чествания са в периода 2014-2016 г. В периода 2017-2019 г. съорганизатори на събитието са фондация "Остров Белене" и община Белене.
През 2020 г. поради мандемията от covid-19 годишно поклонение не е проведено. През следващите две години то също не е проведено поради липса на организация.
През 2023 г. годишното поклонение е възстановено по инициатива на фондация "Истина и памет" с изпълнителен директор журналиста Христо Христов. Създадена е Инициативна група, която работи доброволно и безвъзмездно за провеждане на възпоменателното събитие. Обявена е и дарителска кампания, а журналистът Христов гарантира прозрачност на постъпилите и изразходваните средства, както и отчетност с публичен отчет пред членовете на Инициативната група, както и в публикация на сайта desebg.com. Поклонението е посетено от над 300 души от цялата страна. Специален гост на събитието е Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов, която издава и представя тематичен документален сборник "Държавна сигурност и лагерът "Белене".
